site.btaПаметникът на Капитан Петко войвода във Варна е един от първите в България

Паметникът на Капитан Петко войвода във Варна е един от първите на революционера в България. Той е открит официално на 14 юни 1959 г. на място, където сега се намира Многопрофилната болница „Св. Анна“ (Окръжната болница). На тържеството присъстват над хиляда гости, множеството от тях тракийци, разказа за БТА председателката на Тракийското дружество в града Румяна Вълчева. 

По думите й първото място на паметника е избрано по причина, че там се е намирал бежанският квартал, където са заселени тракийци и македонци. След построяването на новия Тракийски дом през 1970 г., се взема решение паметникът на Капитан Петко войвода да бъде преместен до него, където се намира и досега. Той е открит втори път през 1975 г. с тържествена церемония. Тогава Общинският съвет взема решение да именува спирката „Тракия“. Площадът носи това име от 1998 г. след като Тракийското дружество, възстановено през 1990 г., внася няколко искания в местната администрация, каза още Вълчева. 

Тя припомни, че паметниците на Капитан Петко войвода са около тридесет, като освен в България има монументи и на хълма „Гарибалди“ в Рим и в центъра на украинската столица Киев. 

По думите й варненският е един от най-красивите. Инициативата за издигането му е на Управителния съвет на Тракийското дружество и стартира през 50-те години на миналия век. От организацията внасят писмо с искане до Градския народен съвет през май 1956 г. Дълго се е дебатирало къде да бъде монументът и как да изглежда.

В своята книга „Паметниците на Варна“ Николай Савов пише, че първият паметник на революционера у нас е открит в Кърджали през 1954 г., вторият е в Хасково. Варненският народен съвет изпраща през ноември 1957 г. молба до Съюза на българските художници в София да възложи изграждане на паметник на Капитан Петко войвода в крайморския град на проф. Любомир Далчев. Кореспонденцията между институциите разкрива, че по това време скулпторът е във Варна, където ръководи градежа на Пантеона, но отказва да поеме нова поръчка заради ангажираността си. Той препоръчва да я възложат на неговата студентка Соловея Ленкова. Това става нейната дипломна работа. Тя моделира статуята от глина, след което я изработва от гипс в реален мащаб и по модела каменоделецът Кольо Брациклийски, с помощта на Илия Златев от Добрич, извайва паметника от врачански камък през юни 1958 г. Методът за прехвърлянето на образа от гипса върху камъка е подготвен от проф. Далчев. 

Днес във Варна с военни почести и поклонение пред паметника бяха отбелязани 180 години от рождението на Капитан Петко войвода.