site.btaРекордните глобални температури пораждат въпроси сред климатолозите

Всеизвестно е, че планетата се затопля от десетилетия заради парниковите газове, отделяни от човечеството. Фактът обаче, че през 2023 г. и отново през 2024 г. глобалните температури счупиха всички рекорди, поражда въпроси сред климатолозите, предаде АФП.

Научната общност доказа, че изгарянето на изкопаеми горива и унищожаването на природни пространства от човека са отговорни за дългосрочното затопляне на климата, чиято естествена променливост също оказва влияние върху годишните температури.

Въпреки това причините за рекордното затопляне през 2023-2024 г. са предмет на много дебати сред климатолозите, като някои допускат, че климатът се затопля по различен начин или по-бързо от очакваното.

Хипотезите са няколко: по-малко облаци и следователно по-малко отразяване на слънчевите лъчи, намаляване на замърсяването на въздуха, което също ги отразява, и естествени въглеродни поглътители, начело с океаните и горите, които абсорбират по-малко въглероден диоксид.

Макар изследванията да се умножават, ще са необходими още една или две години, за да се установи точното влияние на всеки фактор.  

"Бих искал да знам защо 2023 и 2024 г. поставиха рекорди, но не знам", призна през ноември Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания "Годард" на НАСА. "Все още сме в процес на оценяване и определяне дали сме свидетели на промяна в начина, по който работи климатичната система", допълни той.
       
Климатологът Ричард Алън от университета на Рединг, Великобритания, смята, че заради рекордните глобални горещини през последните две години планетата се е озовала в непозната територия.

"Случилото се е изключително, на границата на това, което бихме могли да очакваме въз основа на съществуващите климатични модели", допълва Соня Сеневиратне от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, цитирана от АФП.

Въпреки това общата тенденция към дългосрочно затопляне не е неочаквана, като се има предвид количеството на изгаряните изкопаеми горива. "Човечеството все още не е започнало намаляването на емисиите, въпреки че пикът е все по-близо", казва още климатоложката. 

Естествената променливост на климата може отчасти да обясни тези наблюдения. 2023 г. всъщност беше предшествана от рядката поредица от три последователни години на естествения феномен Ла Ниня, който маскира част от затоплянето, като засилва поглъщането на излишната топлина от океаните.

Когато миналата година противоположният феномен Ел Ниньо "пое властта" с много силен интензитет, тази енергия беше възстановена, покачвайки глобалния термометър до нива, непознати от 100 000 години, според палеоклиматолозите.

Експертите обаче отбелязват, че топлината се е запазила, въпреки че пикът на Ел Ниньо отдавна е отминал.

"Охлаждането е много бавно", признава климатологът Робърт Вотар от  Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC). "Оставаме в относително очакваните граници на прогнозите, но ако температурите не паднат по-рязко през 2025 г., ще трябва да си зададем някои въпроси", предупреждава той.

Едно от възможните обяснения е изискването през 2020 г. корабоплаването да премине към по-чисти горива. Тази мярка намали емисиите на сяра, което увеличи отразяването на слънчевата светлина от морето и облаците и допринесе за охлаждането на климата.
       
В рецензирано проучване беше изказано предположението, че намаляването на облаците в ниските слоеве позволява повече топлина да достигне до повърхността на Земята.

Слънчевите цикли или вулканичната активност също може да са изиграли роля. Всички тези хипотези подхраниха дебатите през декември по време на конференция, организирана от Гавин Шмид.
       
Някои обаче се опасяват, че учените пропускат други фактори или бавно откриват увеличаването на глобалното затопляне.
       
"Не можем да изключим възможността други фактори да са повишили температурите. Присъдата все още не е произнесена", предупреждава Соня Сеневиратне.
       
През 2023 г. поглътителите на въглероден диоксид претърпяха "безпрецедентно отслабване", според обширно предварително проучване. Арктическата тундра в момента отделя повече въглероден диоксид, отколкото складира, съобщи през декември Национално управление по изследване на океаните и атмосферата (NOAA). 
       
Същевременно океаните - основният поглътител на въглерод и регулатор на климата, се затоплят със скорост, която учените не могат да обяснят напълно, според Йохан Рокстрьом от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата.
       
"Възможно ли е това да е първият знак, че планетата губи своята устойчивост? Не можем да го изключим", каза той миналия месец.