site.btaИзложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от Българското средновековие“ беше открита в Националния археологически институт с музей към БАН

В присъствието на представители на академичната общност и на дипломатическия корпус у нас тази вечер в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ – БАН) беше открита изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от Българското средновековие“. Тя представя културата на войната по българските земи през Средновековието чрез най-емблематичните оръжия на епохата - мечове, саби и бойни ножове, общо около 120 уникални експоната.

Сред официалните гости на тържественото откриване на експозицията бяха министърът на културата Найден Тодоров, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, зам.-министърът на транспорта Павлин Петров, директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Бони Петрунова, които поднесоха официални приветствия към екипа, реализирал изложбата. Песнопения изпълни Камерен хор "Свети Йоан Кукузел Ангелогласни". 

Домакинът на събитието – директорът на Националния археологически институт доц. д-р Христо Попов, припомни, че откриването на изложбата е отлагано на два пъти, заради огромната и сложна работа по организацията й - включени са ескпонати от 28 музея в страната. Той благодари на четиримата куратори на експозицията и на всички, участвали в сложния процес по реставрация и презентиране на оръжията. Доц. Попов отбеляза, че изложбата дава поле за изява на множество от образците от фондовете на музеите, които тук са изложени за първи път.

 „Преди да дойда тук, аз се питах къде е културата в една изложба на хладнокръвни оръжия за убийства. Но важна част от културата е и начинът, по който отнемаме живот. В това отношение Средновековието е било по-цивилизовано от нашето време, защото в онези времена е трябвало да гледаш в очите този, на когото отнемаш живота. Днес не е така. Мечтая да живея във време, в което всички оръжия ще бъдат само в музеите“, каза министърът на културата Найден Тодоров.  

Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева изрази вълнението си, че присъствието й на това събитие е първата й обществена проява. Тя определи екипа на Националния археологически институт като „най-яркото и разпознаваемо лице сред академиите“.

Преди официалната част кураторите на екпозицията я представиха пред гостите. „Време е да разсеем една грешна представа за тези оръжия. Масово се смята, че те са груби и тежки и могат да се използват само от хора с исполински размери. Това не отговаря на истината. Мечът е най-характерното оръжие за епохата на Средновековието. Той не е просто един археологически предмет, поредният вид оръжие, той е универсален символ, който е важна част от облика на една епоха“, разказа пред посетителите на изложбата главен асистент Методи Златков, един от нейните куратори. 

„Хроники от стомана“ може да бъде разгледана в Залата за временни експозиции на НАИМ - БАН до 30 септември 2025 г. Както каза директорът на НАИМ доц. Христо Попов, изложбата е продукт на изключителен научен труд по систематизацията и изследването на средновековното хладно оръжие на България, извършен от учените на НАИМ – БАН. В рамките на проекта всички предмети са документирани с еднотипно описание и качествени илюстрации и снимки. Изследван е химическият състав на част от експонатите, чрез енергийно-дисперсивен рентгено-флуоресцентен спектрометър. Извършено е и ново откритие - при рентгенографското изследване върху острието на един от експонатите се разкрива сложна украса, превръщаща го в най-богато декорираното оръжие от средните векове на България.

Сред близо 120-те експонати са изящно изработени мечове, саби и бойни ножове, както и техни части. Те обхващат период от 1200 години - от VI до XVII век. Сред акцентите на изложбата са едноръчен меч, от района на с. Златар, Община Велики Преслав; сабя „български тип“ от района на гр. Червен бряг; едноръчен меч с украсено острие от Преславска планина и дълъг меч от колекцията на НАИМ – БАН. 

Откриването на изложбата днес е само част от поредицата от инициативи, които ще я съпровождат. Предвижда се издаването на два каталога. Единият е научнопопулярен. В него ще се представят само оръжията, които участват в изложбата на място. Вторият каталог е с научна насоченост и ще представи всички съхранявани в държавни колекции в България оръжия от този тип, които са над 120 цели остриета и над 100 техни части.

Каталогът ще съдържа стандартизирано подробно описание на експонатите, нови дигитални изображения, детайлно графично заснемане и изследване на спецификите на технологията на производство. На по-голямата част от експонатите ще се направят рентгенографии, които служат при научната обработка на предметите, тяхната реставрация и изследване на технологията на изработване с цел реконструкция на производствения процес. На няколко десетки артефакта ще се направи нова реставрация, която ще промени качествено експозиционния вид на тези предмети. В първата част на каталога ще има обобщаващи текстове за различните групи паметници по тематико-хронологичен принцип.

Дейностите по изложбата и научната работа са реализирани благодарение на финансовата подкрепа от няколко институции: Министерство на културата на Република България, Българска академия на науките, Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и ИНФРАМАТ, част от национална пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерство на образованието и науката на Република България

Изложбата се осъществява в партньорство с 28 исторически и археологически музеи от цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: НВИМ, НИМ, РИМ – Варна, РИМ – Велико Търново, РИМ – Видин, РИМ – Враца, РИМ – Добрич, РИМ – Монтана, РИМ – Пазарджик, РИМ – Перник, РИМ – Плевен, РВИМ – Плевен, РИМ – Русе, РИМ – Силистра, РИМ – Сливен, РИМ – Търговище, РИМ – Хасково, РИМ – Шумен, АМ – Преслав, НИАР Плиска, ИМ – Горна Оряховица, ИМ – Дългопол, ИМ – Етрополе, ИМ – Казанлък, ИМ – Панагюрище, ИМ – Попово, ИМ – Правец, ИМ – Чирпан.

Експозицията е част от календара на Министерството на културата за делегатите на 47-мата сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г.