site.btaБлизо 120 експонати от 29 музея са показани в изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“

Близо 120 експонати от 29 музея са показани в изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“. Това съобщи на пресконференция днес директорът на Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) доц. Христо Попов.

Експозицията ще бъде официално открита утре и ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България, обясни директорът на НАИМ-БАН. Той отбеляза, че подготовката на експозицията е отнела около година и половина.

КАТАЛОЗИ

Догодина предстои да излязат два каталога. Единият е научно-популярен. В него ще се представят само оръжията, които участват в изложбата на място. Вторият каталог е с научна насоченост и ще представи всички съхранявани в държавни колекции в България оръжия от този тип, които са над 120 цели остриета и над 100 техни части. Каталогът ще съдържа стандартизирано подробно описание на експонатите, нови дигитални изображения, детайлно графично заснемане и изследване на спецификите на технологията на производство, обясниха от екипа.

РАБОТА ПО ИЗЛОЖБАТА

Гл. ас. д-р Методи Златков обясни, че идеята за тази изложба се е родила преди повече от 10 години. Виждали са такива изложби на Запад. Когато започнали да работят по тази изложба, не знаели в колко музея има такива предмети и установили контакт с около 80 музея. В около 40 имало такива експонати и 29 от тях излагат в изложбата. Тези музеи са от цялата страна, уточни Златков.

По думите на доц. д-р Деян Рабовянов тези предмети трябва да се приемат като пряко отражение на българската история, на едни постоянно борещи се влияния. 

Това са изключителни паметници. Те отразяват оръжията, които са ползвани в Българското средновековие. Всички оръжия, които са ползвани в този период, са представени тук, каза той.

Гл. ас. д-р Петя Пенкова отбеляза, че предметите от желязо са доста чувствителни на разрушителни процеси. „Те са неглижирани в нашите музеи. Имаше страшно много работа, за да се приведат във вид. Направени са много изследвания върху откритите експонати“, обясни тя.

От екипа разказват, че в рамките на проекта всички предмети са документирани с еднотипно описание и качествени илюстрации и снимки. Измерени са по един и същи начин, с едни и същи уреди. Изследван е химическият състав на част от експонатите, чрез енергийно-дисперсивен рентгено-флуоресцентен спектрометър. Извършено е ново откритие - при рентгенографското изследване върху острието на един от експонатите се разкрива сложна украса, превръщаща го в най-богато декорираното оръжие от Средновековието на България.

„Тези рентгенографии е трудно да се направят дори и в чужбина“, отбеляза Пенкова. Такава е направена на всички предмети от изложбата, което по думите й също е голям успех.

Дизайнерът на изложбата Мирослав Лесичков каза, че този проект е изключителен пробив в това поле на изследване, което през годините е неглижирано. Той обясни, че са сътворили небесна оръжейна за почит на всички, които са загинали с оръжие в ръка. Ние знаем, че много от тях са разбойници, убийци. За нас това е начин да отдадем почит към меча, който е и страж на нашата цивилизация, каза той.

ЕКСПОНАТИТЕ

Сред експонатите има изящно изработени мечове, саби и бойни ножове, както и техни части. Те обхващат период от 1200 години от VI в. до XVII в. Сред акцентите на изложбата са едноръчен меч от района на с. Златар, община В. Преслав; сабя „български тип" от района на гр. Червен бряг; едноръчен меч с украсено острие от Преславска планина и дълъг меч от колекцията на НАИМ-БАН. Изложбата дава поле за изява на множество от образците от фондовете на музеите, които ще бъдат изложени за първи път, отбелязват от екипа на НАИМ-БАН.

Изложбата се осъществява в партньорство на НАИМ-БАН с 28 исторически и археологически музеи от цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: НВИМ, НИМ, РИМ - Варна, РИМ - Велико Търново, РИМ - Видин, РИМ - Враца, РИМ - Добрич, РИМ - Монтана, РИМ - Пазарджик, РИМ - Перник, РИМ - Плевен, РВИМ - Плевен, РИМ - Русе, РИМ - Силистра, РИМ - Сливен, РИМ - Търговище, РИМ - Хасково, РИМ - Шумен, АМ - Преслав, НИАР Плиска, ИМ - Горна Оряховица, ИМ - Дългопол, ИМ - Етрополе, ИМ - Казанлък, ИМ - Панагюрище, ИМ - Попово, ИМ - Правец, ИМ - Чирпан. 

НЕ ОРЪЖИЯТА УБИВАТ ХОРА, ХОРАТА УБИВАТ ХОРА

„Не оръжията убиват хора, а хората убиват хора. Оръжието е инструмент - то е изключително сложен инструмент. Производството на един такъв меч чисто технологично е много по-сложно и изисква много повече усилия и възможности, отколкото да изготвиш сърп например. Изисква много технически познания за времето си и изключително качество“. Това каза пред БТА доц. д-р Деян Рабовянов от екипа на изложбата

Няма сведение някой от представените експонати да е бил притежание на владетел. „Ние се шегуваме, но е възможно един от мечовете да е бил притежание на руския цар Петър Първи“, каза той.

Бъдещият каталог ще покаже, че тези оръжия до голяма степен са чужди за България, т.е. са внос. Дали ще ги наречем византийски, дали ще ги наречем западноевропейски, но всъщност дори в Ранното средновековие ние имаме образци, които можем да наречем домашни. Неслучайно са известни в литературата като българските саби, защото реално те са разпространени само при нас и отчасти северно от нас, обясни той.

По думите му един меч тежи около килограм и половина. В повечето случаи дръжките на оръжията са дървени, често били покривани с кожа. „При някои от тях се знае, че кожата е била акула, защото тя осигурява по-добро сцепление, за да не се изхлузва от ръката“, разказа още той.

За нас е характерна тази симбиоза – влияние от страна на степите на Северното Черноморие. Това постоянно влияние се изразява в сабите. Имаме и чисто балкано-византийски традиции, имаме и комбинирани, хибридни оръжия, като боен кинжал, който е с европейско острие, на което кръстачката е византийска. То е от Пернишаката крепост, разказва още доц. д-р Деян Рабовянов.