site.btaЦърквата „Св. Николай“ в родопското село Арда отбеляза тържествено 150-годишнината от построяването на храма

Църквата в смолянското село Арда отбеляза днес 150-годишнина от построяването и храмов празник. Тази паметна годишнина ни връща назад във времето на българското Възраждане  и  борбата за църковно обособяване и утвърждаване на Българската екзархия в земите на отоманската империя с преобладаващо българско население, посочи на тържеството Иван Георгиев, църковен настоятел. Света литургия и водосвет бяха отслужени от отец Димитър Куцев и свещеници от Смолян.

Десетки миряни, родопчани с родови корени от с. Арда изпълниха храма на празника. Църквата посреща юбилея с обновен вид и укрепващ ремонт на сградите и камбанарията. Ремонтът е извършен изцяло със средства от дарителска кампания за възстановяване на 150-годишната църква.  В основата на инициативата за обновяване на храма са църковните настоятели Никола Манолов и Иван Георгиев.

„Църквата „Св. Николай“  е съградена през 1874 г.  от християнски родове в Арда, съхранили през вековете православната вяра и българщината.  Издигната е по инициатива на най-прогресивните и образовани люде на Арда, които са радетели и за откриване на първото българско училище в селото през 1870 г.“, посочиха от църковното настоятелство.   Първите ктитори на храма са родолюбивите българи от Арда, които са извоювали получаването на султански ферман през 1873 г., разрешаващ градежа на християнски храм в селото. Те сбъднали молитвите на своите деди, водени от силната си вяра, че българите отново ще имат  храм след опожаряването и заличаването на манастири и черкви през османските времена, допълват настоятелите.

До издействането на султански ферман,  християни от Арда в продължение на години отправяли прошения за разрешение на градежа, сочи информация от книгата „Църковното село в с. Арда“ с автор Димитър Димитров.  Едно от тези писма от 1867 г. е съхранено в държавния архивен фонд, подписано с имената и личните печати на 18 заможни жители на с.Арда. Този документ  е анализиран в научна публикация на Георги Митринов, от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

„Това е единственият открит досега възрожденски писмен документ от Среднородопието, в който има толкова много лични печати на жители от едно селище“,  се посочва в публикацията на Герги Митринов. Според него поставените печати в писменото прошение до Гръцката патриаршия от 1867 г. са ценен документ за възрожденската история на с. Арда, Смолянско, и въобще на Среднородопието, като е впечатляващо наличието на толкова голямо количество печати в един писмен документ, което показва съществуване на местна възрожденска интелигенция.

„Населението в този район, независимо от различните  вероизповедания, които изповядва - живее в мир, сговор, взаимна почит и уважение. Множеството исторически факти, известни до момента, не показват отношения на омраза, непоносимост и ненавист, а обратно – свидетелстват за взаимна любов, съгласие и уважение един към друг“, каза в празничното слово пред миряните Иван Георгиев.  По думите му заслуга за изграждането на тази атмосфера на верска толерантност и поносимост е на дълбоките традиции във времето и на православната църква, представлявана от своя храм „Св. Николай Чудотворец” в с. Арда.

„Християнските родове на Арда опазили своята вяра във времена на мрак и преследване срещу християнството. Намирайки се на кръстопътя на важни пътища, свързващи Тракия с Беломорието, селото е било през вековете търговско, занаятчийско и духовно средище. Преминавали са стоки, хора, различни култури и религии. Повлияни от идеите на различни цивилизации, арденци изградили култ към просвета и образование, но останали предани на българския род и православната вяра. На нашите предци дължим непоклатимите устои на християнството в Родопите“,  казаха църковни настоятели.