„По пътеките към Шамбала“ е заглавието на нова книга на Румен Воденичаров. В нея той разказва за преживяването си като планинар в Хималаи, информират издателите от „Изток запад“.
Заедно със свои четирима приятели през 1983 г. Воденичаров изминава 700 км под седем осемхилядника, като преминават на превали над 5500 м по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман.
Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със свръхмъдри махатми, посочват издателите. Разказват, че групата от петимата хималайски трекери не попада на входа към Шамбала. „Това не е била тяхната главна цел, защото за тях „пътят е целта“. А целта на тази книга е преживяното от тях сред добрите хора, изповядващи хиндуизъм и будизъм, да пребъде и да пренесе читателите в едно по-невинно, по-романтично, но и по-предизвикателно време“, допълват издателите.
„Неотдавна отново ми попадна дневник, който съм водил преди 40 години по време на едно гигантско пътешествие на петима български планинари в Хималаите през пролетта на 1983 г. То е пионерско и уникално, едва ли ще бъде повторено от наши сънародници“, отбелязва Румен Воденичаров.
Той разказва, че хората винаги са вярвали, че има страни на света, в които човек може да бъде по-щастлив. „Митът, че съществува и земна Шамбала, завладява много пътешественици от средата на XVII век, когато двама мисионери се завръщат от Бутан и разпространяват легендата, че там, в Хималаите, се намира „земен рай“. Не закъсняват експедициите, като най-активни са двете империи - английската и руската“, посочва авторът. Допълва, че дневникът му „възкресява едно дълго ходене по мъките и може да служи като ръководство и напътствие за младите българи, които мечтаят за трудни пътешествия в непознати земи и търсят своята Шамбала“.
/ ГН
/ТС/
news.modal.text
