Вода ще газим, жадни ще ходим. Така учени метафорично обясняват в новия брой на в. "Аз-буки" какво ще се случи, ако температурата на Земята се повиши с 2 градуса. Експертите са категорични, че климатичните изменения, които наблюдаваме сега, започват преди около 150 години. В основата си те са обусловени от естествени причини – най-вече увеличаване на активността на Слънцето в периода след XIX век. Преди XIX век е била т.н. малка ледникова епоха – период с много слаба слънчева активност и съответно по-ниски температури.
А какво да очакваме в бъдеще, ще научим от проф. д-р Емил Гачев от Института за климата, атмосферата и водите на Българска академия на науките (БАН).
„Искам да подчертая, че парниковият ефект също е нещо естествено за Земята. Ако го нямаше, температурата на Земята щеше да бъде средно – 33 градуса, а не + 15 градуса, каквито сега са средните температури на приземния въздушен слой на планетата. Но така или иначе ние допринасяме за този ефект и го засилваме, което води до повишение на температурите. То идва като следствие на това, че в атмосферата има повече енергия – тук говорим за планетарно ниво“, казва проф. Емил Гачев.
Ученият обяснява, че климатът на дадено място е продукт на различни фактори, но в най-голяма степен на атмосферната циркулация. Всъщност това, което се наблюдава като промени, в най-голяма степен се определя от промените в атмосферната циркулация. Активизират се глобалните ветрове на света. За нашата страна като тенденция това ще доведе до изтегляне на зоната на пустинен климат, която е над Сахара, на север към нас. Във връзка с това са и прогнозите, които се дават за България, за намаляване на валежите до края на века.
Тази тенденция зависи от климатичния сценарий – т.е. от това как ще се променят отделяните от човека парникови емисии. Под климатичен сценарий се разбира прогнозираната от моделите промяна в климата при определено изменение на нивата на отделяните парникови газове. В разработките на IPCC (Междуправителствената експертна група по климатичните промени) към ООН се използват 4 сценария с различни предполагаеми нива на емисии. В най-оптимистичния започваме незабавно ограничаване на емисиите и до средата на века спираме почти напълно (тоест, връщаме се на нива отпреди 70 години). В най-песимистичния се запазват тенденциите на все по-нарастващо отделяме на емисии. Другите два са междинни. Засега най-вероятно изглежда изпълнението някой от тези междинни сценарии.
„Прогнозите варират между 5% и 15% намаление на валежите, което не звучи много като количество – уточнява проф. Гачев. – Но тук трябва да се има предвид че тези прогнози са на фона на едни повишаващи се температури. Наскоро бях на конференцията за климата в Баку, Азербайджан. Там един от големите спорове беше как да се запази едно ниво от 2 – 2,5 градуса повишаване на температурата на Земята. До неотдавна, на Парижкото споразумение, се говореше за 1,5 градуса. Оказа се, че това не е възможно. И затова градусите се промениха.“
Едно повишение на температурата даже от 2 градуса на средно ниво ще доведе страната ни дотам, че изпарението от нашата територия ще нарасне значително. Това ще доведе дотам, че тези леко намалени валежи да генерират още по-малък воден запас. Ученият уточнява, че водният ресурс, който се формира на територията на страната, е резултат от баланса валежи-изпарение и това, което остава след падането на валежите и изпарението – оттокът. Очевидно е, че когато се увеличи изпарението и намалят валежите – това ще е за сметка на оттока от реките и подземните води, които са подхранват от атмосферата. Това формира нашия воден ресурс и прогнозите за него не са цветущи.
„Всъщност климатичните промени се изразяват не само в увеличаване на общите показатели, а и в увеличаване на променливостта на климата – подчертава проф. Гачев. – И това е така, защото самият климат е пулсираща система, която се подчинява на теорията на хаоса – това са въздушни вихри, които постоянно пулсират и сменят посоката и скоростта си. Когато се вкарва повече енергия, тези пулсации се засилват. Това означава, че ще имаме повече дъждове, събрани накуп, повече интензивни валежи, повече и по-дълги сушави периоди. Даже на пръв поглед средните показатели могат да бъдат почти същите – това наблюдаваме в последните десетилетия. Въпреки прогнозите за намаляване на валежите до края на века, засега на средна база в България такова не се наблюдава.“
Наблюдава се обаче споменатата по-горе промяна в разпределението им. Има малко извалявания, но събрани накуп и с голяма интензивност, а между тях дълги сушави периоди. Това въобще не е добре за страната ни, предупреждава ученият. От една страна има повишен риск от наводнения, от друга – сушавите периоди се увеличават и рискът от засушаване нараства.
Тези части на България, които са близо до високи планини, са сравнително добре осигурени с вода, защото планините са като резервоари за формиране на водния ресурс. Но районите, отдалечени от планини, които така или иначе са в засушлив климат, са най-застрашени. При един период от по-продължителна суша, започват да страдат. Стига се до налагането на водни режими т.н.
„Всичко казано дотук е, така да се каже, естествената страна на нещата – казва проф. Гачев. – Но има и човешка дейност. Тя допринася съществено за проблемите с водата. Мога да дам пример. Една от областите с най-много селища на воден режим е Габрово. А това е район в България, в който вали много. Намира се на склона на Стара планина, там падат големи валежи, а има рекорден брой селища на воден режим. Тук проблемът не в природата, а в това как се използва водния ресурс, как го преразпределяме.“
Ученият подчертава, че според статистиката средно за България количествата вода, формирани върху територията на страната като отток, са 16-17 млрд. куб. метра на година. Има и около 5 млрд. запас на подземни води, които също се формират от подхранването, но се отдават по-бавно в реките. Отделно получаваме от река Дунав, която вече е с доста по-голям отток – около 75 млрд. куб м вода. Тоест ¾ от нашия запас реално са дунавски води. Но тях не можем да използваме пълноценно, защото не стават за най-важната цел, за която се ползва водата – за пиене. Пригодни са само за промишлени цели и за напояване. И ако се ползват за такива цели, би се освободил питеен ресурс. Но нашите напоителни системи, разработени по времето на социализма, при разрухата в земеделието бяха изоставени, други бяха компрометирани и де факто сега дунавската вода почти не се използва за друго, освен за охлаждане на реакторите в АЕЦ Козлодуй. Това е основното й приложение.
/ХТ/
news.modal.text
