site.btaНиколай Георгиев преформулира класически Яворов текст в своеобразна арена за среща на архетипи, казва актрисата Мариела Димитрова

Николай Георгиев (1940-2024), верен на себе си, преформулира класическия Яворов текст и той се превръща в своеобразна арена за среща на архетипи – бащата като носител на философското начало, майката като символ на жертвоготовност и вина, и сина, който балансира между тези сили, носейки теглото на тяхната борба. Това каза пред БТА актрисата Мариела Димитрова по повод спектакъла „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, чиято премиера е тази вечер в „Алма алтер“.

Тя отбеляза, че Георгиев, който е режисьор и сценарист на постановката, е въвел нов образ. „Това е и образът, който интерпретирам в спектакъла – на трите мойри-пророчици, вдъхновени от фигурата на баба Ванга, която функционира като метафизичен посредник и наблюдател. Това е новаторски ход, който променя самото ядро на текста. Пророчицата не е просто персонаж, а събитие – тя не съди и не прощава, а разкрива, оставяйки героите и зрителите сами да се изправят пред своите вътрешни истини“, посочи Мариела Димитрова.

По думите ѝ режисьорът е задал на постановката посока отвъд класическия драматургичен разказ. „Той разчупва линейността и създава спектакъл, основан на емоционално и философско преживяване. Мълчанието е основна тема – не като липса на думи, а като "вътрешно говорене", както казва Господина“, каза актрисата.

„Поетическата, пластично-визуална интерпретация на Георгиев е фрагментарната драматургия в действие, така както ни я е завещал Гео Милев. Екипът на Николай Георгиев използва визуални и телесни символи, за да пресъздаде сложната емоционална и философска същност на текста“, отбеляза Димитрова. Тя разказа, че чрез движението и пространството режисьорът превръща думите в живи образи, а визуалната част на спектакъла е неразделна от текста - телата на актьорите заменят думите, когато те са недостатъчни да изразят цялата истина. Така се изгражда „вътрешното тихо“, което резонира по-силно от всяка реч, добавя актрисата.

„Николай Георгиев винаги е бил изследовател на границите – между жанровете, между човешкото и метафизичното, между традицията и експеримента. „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е естествено продължение на тази линия. В този спектакъл виждаме неговата вяра, че театърът е преди всичко комуникация – не само между актьори и публика, но и между минало и настояще, между символи и емоции“, посочи тя.

Според Мариела Димитрова постановката е съвършено отражение на философията на режисьора да разчупва конвенциите, за да достигне до същността. Актрисата отбеляза, че текстът на Пейо Яворов, в своята символика и дълбока човешка драма, е идеална основа за тази философия. 

Николай Георгиев вярваше, че театърът е нещо повече от разказ, че театърът е пространство за трансформация – на думите в чувства, на зрителите в участници, на времето в безвремие, каза Димитрова. 

Тя цитира думи от финалния монолог от постановката, писани именно от Николай Георгиев: „Дадох на моята земя това, от което има нужда. Изпълних своя синовен дълг и сега, когато трябва да мина на по-високия етаж, съм готова да живея другояче. Духовно, толкова духовно, че нищо да не липсва. Взех своята всемирова душа. Събличам земната си плът и ви оставям тук на земята. Аз ще имам друга, която няма да залинява, няма да чака, а ще се вкопчи в живота. На това ново високо ниво трябва да бъда достойна за него.  Трябва да го преживея както сериозно преживях и земния си живот. Оставям ви. Пазете я. Моята земя. Тя е ваша. Друга - няма да имате".

В спектакъла участват още Петя Йосифова-Хънкинс, Димитър Димитров, Георги Арсов, Орнелла Цолканов, Даниел Петков, Божидара Цонева, Адриана Славова. Композитор е Георги Арсов, а хореографията е на Петя Йосифова-Хънкинс.

Постановката е в рамките на програма „Българската класика за българското усещане“, която включва спектакли по Йовков, Вазов, Гео Милев, Ран Босилек и др. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Николай Георгиев е роден е през 1940 г. в село Кулата, Петричко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а година по-късно заминава да учи театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава, където стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек. След завръщането си през 1968 г. създава първия студентски театър-лаборатория в България „Бим Бом“, но по идеологически причини се налага да прекрати своята дейност. Мести се да живее в Прага, където става главен редактор на телевизия.

Двадесет години по-късно Николай Георгиев се завръща в България и създава театър студио „4хС“, или „Студио за сценични синтетични средства“, като театрална паралелка към 22 СОУ „Г. С. Раковски“ в София. Сред неговите ученици са Петя Йосифова-Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. През 2020 г. Николай Георгиев е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за заслугите му в областта на културата. До кончината си той ръководи театъра лаборатория „Алма Алтер” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.