site.btaОбичаят "Пануда" от село Гурково е предложението на област Добрич за "Живи човешки съкровища - България"

Областният управител на Добрич Румен Русев предложи обичаят „Пануда“ на самодейците от народно читалище „Свобода – 1897“, село Гурково, община Балчик, да бъде включен в категорията „Социални обичаи, обреди и празнични събития“, съгласно Регистъра на Националната система „Живи човешки съкровища – България“. Това е и единственото предложение от областта, постъпило при него. 

Председателят на читалището Наталия Георгиева разказа за БТА, че всъщност този обред се прави в цялата страна с името „Понуда“, но в Грково е известен като „Пануда“. „Това е така, защото при преселниците от Северна Добруджа, който са многобройни в селото, е характерна редукция на широките гласни и тяхната подмяна“, обясни Георгиева. Тя посочи, че самодейната им театрална група за възстановяване на обичаи е съставена предимно от преселници или техни потомци. Наталия Георгиева каза също, че са избрали този обред, тъй като го представят точно във вида, в който преселниците го помнят. Председателят на читалището отбеляза и това, че голяма част от самодейците са първо поколение след самите преселници, а вече навлизат и хора от второто поколение и има приемственост сред групата и обичаите в селото. 

Тя определи обичаят като една мила суматоха, която по своята същност може да се опише като въвеждане на новороденото бебе в общността, когато то е само на 40 дни. „Събират се съседки, приятелки, роднини, но само жени. Те носят сладки дарове за бебето, като най-характерни са фондичките. Това са пържени панделки от тесто, поръсени със пудра захар. Сладките дарове се носят, за да е сладък животът на момата или ергена. Сред гостите е и кръстницата на детето, която го взима и го води в църквата, за да бъде кръстено с името, което тя е избрала, като обикновено това е името на свекъра за първото дете. С нея отива и майката (лехусата), която също 40 дни не е излизала от вкъщи. Тя отива в църквата, за да ѝ се чете за здраве, защото иначе може да ирминяса, т.е. да изгуби разсъдъка си. Бебето се води точно на 40-я ден, за да не завъди мундърлък, което означава да се изприщи, да му излязат пъпки по челото“, разказва за обичая Наталия Георгиева. Тя поясни, че освен, че обичаят се предава от баба на внучка, чрез него се запазва специфичната лексика, която се е използвала.   

„Когато се върнат от църквата, кръстницата, родилката и бебето заварват гостите във весела обстановка, където пеят, черпят се от малки „чешки“ (чашки) и наричат за здраве и късмет на новороденото. Когато гостите си тръгват, те оставят на бебето „сънче“ за спокоен сън, като откъсват от най-горната част на дрехата си конче и го слагат до детето. Конецът задължително е от най-горната част на дрехата, за да не е долен ергена или момата, а да е горен, т.е. почитан, успешен, да го искат всички“, пояснява Георгиева и допълва „Кръстницата повива бебето в мирото от църквата и го остава да преспи така, а на другия ден идва, за да го изкъпе. Кръстницата зачиква бебето със синче и скилидка чесън против уроки, оставя му паричка и подарък. Така приключва тази суматоха около бебето“, каза още Георгиева. 

Тя допълни, че са избрали точно този обичай, заради спецификата, донесена от Северна Добруджа. „Тъй като наскоро се навършиха и 84 години от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България и преселването на българите от Северна Добруджа, които тръгват само с това, което са успели да вземат и някой от тях са оставили имоти, по-възрастни роднини, братя, сестри. В село Гурково трайно са се установили преселници от Северна Добруджа, те са повече към днешна дата от местните родове. Етнографския паспорт на това село е успял да се обмени в тази посока. Това са хора, донесли за тогавашното време едно ноу-хау в областта на зеленчукопроизводството, на овощарството, на градинарството. Тези хора вече са неотличима част от този етнографски паспорт“, завърши Наталия Георгиева.