site.btaФакултетът по математика и информатика на Софийския университет ще чества 135 години от основаването си

Факултетът по математика и информатика на Софийския университет ще чества 135 години от основаването си
Факултетът по математика и информатика на Софийския университет ще чества 135 години от основаването си
Факултетът по математика и информатика на Софийския университет ще чества 135 години от основаването си. Снимка: ФМИ

Тържествено честване на 135-годишнината от основаването на Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се състои на 25 ноември в аулата на висшето училище, съобщиха от ФМИ. 

Поканени са всички колеги - преподаватели, студенти, служители и членове на академичната общност, алумни и доайени от отделните звена през годините, ръководители и служители на компании, партньори на ФМИ. 

Камерният ансамбъл "Силуети" ще поздрави гостите с няколко изпълнения на класически произведения.

Факултетът по математика и информатика (ФМИ) е основан на 24 ноември 1889 г. като Физико-математическо отделение към първото и най-престижното висше училище в България - това е днешният Софийски университет. През цялата си дългогодишна история ФМИ е бил духовен център за висше образование и научни изследвания.

Висшият педагогически курс се открива на 1 (13) октомври 1888 г. като работа започва само Историко-филологическия отдел. Вторият, Физико-математическия отдел на Висшия педагогически курс, наречен на 18 декември 1888 г. "Висше училище", се открива през октомври 1889 г. Една от специалностите на втория отдел е "Математика и физика". Първите преподаватели математици в нея са чехът Теодор Монин, назначен като редовен преподавател от 1 септември 1889 г., и Емануил Иванов, назначен като извънреден преподавател от 1 октомври 1889 г. С това, както отбелязва в своя статия акад. Б. Петканчин, за първи път влиза официално в нашата страна "висшата математика".

Със закон от 24 декември 1894 г. в така нареченото Висше училище се оформят и създават факултети, факултетни съвети и се въвеждат длъжността "декан" и званията "професор" и "доцент", а със закон от 29 януари 1904 г. Висшето училище се преименува в Университет с три факултета, един от които е Физико-математическият. Във втория от тези закони изрично се споменават вече оформилите се катедри във всички факултети. По математика те са: "Основи на висшата математика", "Висш анализ", "Геометрия" и "Аналитична механика".

След Теодор Монин и Емануил Иванов, до 1897 г. включително, във Физико-математическия факултет последователно постъпват математиците: Антон Шоурек, Владислав Шак, Михаил Момчилов, Атанас Тинтеров, Спиридон Ганев. Това са математиците в този факултет от така нареченото първo поколение, които полагат основите на висшето математическо образование у нас.

От 1889 г. до 1990 г. престижът на Физико-математическия факултет постепенно нараства и докато в началото на този период се изказват опасения, че няма да се намерят достатъчно кандидати за обучение в него, то в края на този период той почти напълно задоволява нуждите на страната ни от учители, а по-късно и от преподаватели в самия него.

Първият випуск "физико-математици", завършили през 1892 г., се състои от "16 питомци от различни краища на страната". Те са: Кирил Джанов от Карлово, Тодор Обрешков от Търново, Христо Мазнев от село Радковци, Тревненско, Тодор Добринов от Свищов, Иван Куюмджиев от Ески Джумая, Иван П. Димчев от село Стралджа, Ямболско, Тодор Тодоров от Сливен, Стефан Радославов от Търново, Иван Гарванов от Стара Загора, Коста Атанасов от Търново, Тодор Свещаров от Чирпан, Васил Русчев от Бяла черква, Търновско, Илия Т. Илиев от Стара Загора, Методий Божинов от село Крива бара, Ломско, Тодор Радов от село Али паша, Чирпанско, и Антон Кравков от Казанлък.

Първият доцент във факултета, който е и негов възпитаник, е Георги Стоянов, получил своето назначение за доцент през 1909 г.

От 1889 до 1904 г. сградите, в които се е помещавала специалността "Математика", се намират на ул. "Московска" 13, от 1912  до 1931 г. - на ул. "Сан Стефано" 4, от 1931 до 1940 г. отново е на  ул. "Московска" 49, а от 1941 до 1944 г. е на третия етаж в студентския дом на площад "Народно събрание" 10.

От края на 1944 до 1948 г. кабинетите на преподавателите са на ул. "Раковска" 108, а занятията със студентите се водят на ул. "Московска" 13 и 49. 

От 1948 до 1951 г. кабинетите на преподавателите са на четвъртия етаж и на тавана на ул. "Стефан Караджа" 4, а занятията продължават да се водят на ул. "Московска" 13 и 49. От 1951 до 1960 г. кабинетите на преподавателите и занятията по математика се преместват в северното крило на Ректората на Софийския университет, на бул. "Руски" 15, от 1960 до 1971 г. те са на бул. "Джеймс Баучер" 1. От 1971 г. до днес са в сградата на бул. "Джеймс Баучер" 5.

 

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:41 на 19.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация