site.btaАртисти превръщат театър в комунална квартира, издигат манифест на антигероя

Цялото пространство на театър „Ателие 313“ е превърнато в комунална квартира, в която битуват както персонажите от пиесата „Как хубаво лошо живяхме“, така и публиката, която гледа.

„В тези текстове видях един манифест на антигероя. Героите осъзнават собственото си падение и невъзможността да се преборят с краха. Осъзнават неосъществимостта на мечтите си и решават да потънат в това, което според мен е много близко до съвременния млад човек, който не може да се пребори с битието си, и затова затъва безпомощно в него“, казва пред БТА режисьорката Ваня Борисова.

„Изплуване няма, има борба. При нас финалът не е оптимистичен“, допълва тя. „Аз съм твърде млада, за да говоря за соца, но от всичко, което съм чела и гледала, това е било едно много специфично време на надеждата. Сега сме в постсоцдействителността, където човек е осъзнал, че надеждите, които е имал, са претърпели крах, и оттук нататък не знае какво да прави. Спектакълът разисква точно този период, в който мечтите са попарени, хората усещат падението и всеки реагира според представите и възможностите си“, казва още Ваня Борисова.

По думите й авторката Людмила Петрушевска е много интересна и известна, макар и не в България: „В Русия тя е абсолютен класик. Има защо да бъде наричана съвременният Чехов. Пиесите ѝ са абсурдни, а по думите ѝ – и документални, макар и гротескни, защото се занимават с проблемите на обикновения човек. Извеждат живота му до архетип и до героически начала. От една обикновена история тя прави почти трагедия, която е абсурдна. Това нямаше как да не ме грабне и да не избера тези текстове, още в първия момент, в който ги прочетох“.

В „Как хубаво лошо живяхме“ са използвани четири пиеси на Петрушевска – „Любов", „Анданте", „Чинцано" и „Три момичета в синьо".

„Когато за първи път прочетох „Любов“, си мислех, че доста повърхностно съм гледала на текста, защото не съм го разбирала. Вече месеци, след като бяхме започнали да работим, разбрах, че героинята ми, колкото и да е абсурдна, и антигерой, има дълбок проблем. Предизвикателството бе да влезеш в силата на тази жена – силата да не се оставя на проблема“, коментира пред БТА актрисата Виктория Владова.

По толкова сложен и многопластов текст се работи трудно, казва Ваня Борисова: „Имахме доста завои, на 360 градуса сме го завъртели този материал. Тези четири едноактни пиеси трябваше да се обединят в едно цялостно решение, което беше доста трудна задача – от драматургична гледна точка“.

„Персонажите са доста обикновени, но в крайност. Например, Валя е пияница, който изневерява на жена си, иска да се самоубие по възможно най-бавния и болезнен начин, и, ако може да прецака още хора, които да се повлекат заедно с него. Това е доста често срещан случай, но той го извежда до крайност, за да му бъде интересно“, разказва пред БТА актьорът Димитър Бисеров.

„Ирония, презрение, прецакване, псуване, пиене, изневяра – говори се за всичко, което ни е познато и е забранено. Персонажите го живеят докрай и като единственото редно нещо. Светът е много сходен с нашия, въпросът е, че те сякаш не живеят в него. Те са в един особен свят. Това е като да те набутат в кутийка – или ще счупиш кутийката и ще излезеш, или ще бъдеш задушен вътре“, допълва той.

Актрисата Ангела Канева казва пред БТА, че целият екип е работил по особен начин: „Изхождаме от това как се движи персонажът, какви са неговите жестове, как говори. И оттам започваме да уплътняваме самия образ. Идеята е да ги изкривим, да ги окарикатурим самите персонажи, които са много ярки и са антигерои, определено“.

„Театър „Ателие 313“ е едно специфично пространство, където имаме свободата да водим дълъг репетиционен процес –  около пет-шест месеца, което в Държавен театър е почти невъзможно. От друга страна, тук имаме възможност да пробваме и да експериментираме, от което спектакълът само печели. Не работим по някаква схема, а се опитваме да открием точния език за този спектакъл, за този момент и затова време, което е много важно“, обобщава Ваня Борисова.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Монтаж – Валя Ковачева