site.btaОбичаят "Господиновден" от с. Мечкарево ще представи област Сливен в националната селекция за "Живи човешки съкровища - България"

Обичаят "Господиновден" от с. Мечкарево ще представи област Сливен в националната селекция за "Живи човешки съкровища - България", съобщиха от областната администрация в Сливен. Той е свързан със запазването на децата в семейството. 

Областна администрация Сливен организира първия етап на областно ниво, като в определения срок постъпи една кандидатура, подадена от Народно читалище „Просвета 1925” – с. Мечкарево, посочват от институцията. Тя е в категория „Социални обичаи, обреди и празнични събития“. Експертна комисия, назначена от областния управител Чавдар Божурски, е решила, че предложението отговаря на критериите и го е одобрила за участие в националния етап от името на област Сливен.

"Обичаят е свързан с традицията новородени деца да се кръщават на Господ, каза за БТА секретарят на читалище „Просвета 1925” – с. Мечкарево Маринета Кирова. Хората са вярвали, че когато детето се роди и се обърнат към Господ, неговото име ще осигури закрила на новороденото. Старите хора от Мечкарево разказват, че когато в някое семейство започнат да умират деца едно след друго, родителите решават последното живородено да бъде обречено на Господ, за да го запази и то да оцелее. Оттам идва и наименованието "Господьово дете" - Господин или Господинка.

Обичаят е част от зимната календарна обредност и винаги се празнува на 26 декември, разказа още тя. Тогава задължително се отива на църква, а допреди няколко години в Мечкарево нямаше църква. (Храмът "Св. Петър и Павел" бе осветен през 2016 г.) В миналото хората са впрягали каруцата и именикът и семейството са потегляли за съседните село Ковачите и Николаево, където имало църкви. Носели са вино, обреден хляб, жито - коливо за освещаване. След посещението в храма са се прибирали вкъщи, където разпъвали голяма софра. Трапезата била богата, защото Господиновден е след Коледа - ден, в който са колели прасетата, задължителните ястия били зелева манджа с "осмянка", пържен дроб с праз, пържено месо, червена лютива чушка. Имало е още жито и обреден хляб, който да се разчупи, съпроводен с благословия."

За традициите на празника свидетелствала пред Маринета Кирова и 105-годишната баба Мона от селото. Тя разказала, че на Господиновден изпълнявали народната песен "Разширило се е небето".

Днес Господиновците в селото не са толкова много, разказа Кирова, както и името, което носят, не е толкова за закрила от Господ, колкото факта, че са кръстени на свои предци. Младите хора, по думите й, предпочитат по-модерни имена.

Секретарката на читалището допълни, че от тази седмица започват репетициите за ежегодните "Зимни празници", на които селото е домакин от над двадесет години. Целта им е да популяризират традиционните български фолклорни обичаи, свързани със зимните народни празници, както и представяне богатството на националното песенно и танцово изкуство.

В читалището, което през 2025 година ще чества своята стогодишнина, има певческа и танцова група. Занимания има и за малки деца, които участват в празниците като коледари, сурвакари и лазарки.