site.btaТорд Густавсен пред БТА: Всяко пространство може да бъде свещено място, когато в него наистина звучи музика

Трябва да подхождате към музиката с автентична уязвимост – и като слушател, и като изпълнител, за да отвори наистина пространството на своята сила, казва пред БТА пианистът Торд Густавсен, броени часове преди концерта му в София. Събитието е на 12 ноември в зала „България”, по покана на „Джаз плюс“.

Заедно със своето трио, в което са барабанистът Йарле Веспестад и басистът Стейнар Ракнес, Густавсен представя новия си албум The Seeing.  Дълбочина, съзерцание, духовност, органичност и медитация  са част от думите, които най-често има в отзивите за този нов проект. Норвежкият музикант го нарича „неподсладена красота“.

На въпроса чувствате ли се като поет зад пианото, отговаря: „Понякога да. Поет, свещеник, психолог, ученик, но преди всичко – играещо дете“. Връзката между музиката и духовността, или църквата, е важна в моя живот, казва още Торд Густавсен: „Но преживявам тази връзка също толкова силно, когато свиря в концертна зала или клуб. Всяко пространство може да бъде свещено място, когато в него звучи музиката..."

Торд Густавсен пред БТА, отговаря на въпросите на Даниел Дивитров – за новия албум The Seeing, за парадоксите на импровизацията, за връзката между детските музикални преживявания и свиренето в зряла възраст, за барабаниста Йарле Веспестад, с когото свири от десетилетия, за уязвимостта на музиката и за вдъхновението Ленард Коен.

Г-н Густавсен, връщате с в София, за да представите новия албум The Seeing. Дълбочина, съзерцание, духовност, органичност, медитация – са част от думите, които най-често има в отзивите. Но ако трябва Вие да посочите една дума, коя е тя и защо избирате нея?

- Много труден въпрос… но бих казал неподсладена красота.

В едно интервю преди десетина години говорите за musical love-making (любов чрез музиката). Все още ли работите по този начин?

- Да. Но „молитва“ или „медитация“ са също толкова добри метафори за това. Става дума за насищане, чувствителност и страст, но едновременно с това за спокойствие и виждане с „третото око“. Става въпрос за отдаване, но и за оформяне.

Психологията е част от Вашето академично образование. Пишете теза за парадоксите на импровизацията, която е основна част от музиката, която изпълнявате. Науката може ли да бъде в „помощ“ на джаза и как, и дали това въобще е необходимо за музиката?

- Джазът определено няма „нужда“ от това. За мен обаче това беше плодотворно – проучванията ми помогнаха да разбера по-ясно някои основни предизвикателства на импровизацията и взаимодействието между музикантите в дадена формация, както и да намеря своя начин да се справя с тях.

Днес, когато свирите в църкви, връщате ли се към детството и вкуса на едно друго време?

- Съществува ясна връзка между детските музикални преживявания и свиренето в зряла възраст. Връзката между музиката и духовността, или църквата, е важна в моя живот. Но преживявам тази връзка също толкова силно, когато свиря в концертна зала или клуб. Всяко пространство може да бъде свещено място, когато в него наистина звучи музика...

Йарле Веспестад е неизменно до Вас през годините. Казват, че барабанистът е гръбнакът в една група. Може ли да се каже, че той е и част от сърцето на тази музика заедно с Вас?

- Да, триото е съсредоточено главно върху взаимодействието между Йарле и мен. И това сме го развивали в продължение на 20 години, докато правим музика заедно. Той е изключително завършен музикант, със специална способност да изгражда тъканта и нюанса, докато се свири много тихо. Има много лиричен подход към свиренето в трио, отчетлив и фин ритъм.

Често говорите за силата на музиката, това означава ли, че уязвимостта е чужда на музиката?

- Не. Трябва да подхождате към музиката с автентична уязвимост – и като слушател, и като изпълнител, за да отвори наистина пространството на своята сила.

Чувствате ли се като поет зад пианото?

- Понякога да. Поет, свещеник, психолог, ученик, но преди всичко – играещо дете.

Каква музика Ви успокоява и каква музика може да Ви влуди?

- Бах – и на двата въпроса.

Много музиканти, независимо от жанра, посочват Ленард Коен като свое вдъхновение или партньор-мечта. Как си обяснявате това? Какво е за Вас той?

- Един от най-великите автори на песни, който някога е съществувал. Заради преплитането на думи и музика и заради дълбоките и цялостни прозрения. Той е саундтрак на голяма част от живота ми.

Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?

- Може би, трябва да се обърнете към някого другиго, за да получите обективен отговор… Надявам се обаче, че би могло да е нещо като любяща доброта, съчетана с почтеност.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

-  Вкусна храна, хубаво кафе, задълбочени разговори, зрителен контакт и запомнящи се мелодии.