site.btaОтбелязваме 190 години от рождението на поета, писател, журналист и революционер Любен Каравелов

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!", пише в "Българи от старо време" Любен Каравелов, от чието рождение днес се отбелязват 190 години.

Любен Каравелов е поет, писател, журналист, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив, се съобщава в справка, подготвена от отдела "Справочна" на БТА.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия, събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите, нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г., с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва се свързва с известни славянофили - учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно съдействие получава материална подкрепа за следването си.

В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести

През 1859 г. Любен Каравелов става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“ и от 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни, публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали - „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода, показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г., както и страстното му желание да участва непосредствено в освободително движение на българския народ стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители установява връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“ замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Раковски. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти. Каравелов подлага на остра критика политиката на Сърбия, поради което е екстерниран през ноември 1867 г. в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си дейност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско движение.

През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ - обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“ (1871 г. на сръбски език; 1938 г. на български език, посмъртно).

През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет

През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и Каравелов отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник - „Свобода“, който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Той защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички. По това време издава „Програма на Българския революционен комитет“ (пролетта на 1870) и брошурата „Български глас“ (есента на 1870), където разработва основните принципи, задачи и цели на организацията. На Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872) Любен Каравелов е избран за председател на комитета. Той ръководи външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования. През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ - орган на БРЦК. Под ръководството на Каравелов се организират три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 г. между Каравелов и Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. От януари 1875 г. Каравелов започва да издава списание „Знание“, чрез което популяризира напредничави идеи, материалистически възгледи, публикува художествени и фолклорни произведения.

Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, той е критикуван остро от младото поколение емигранти, заради преустановяването на революционния вестник и напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).

Той участва в преговорите на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското правителство за координиране на българското въстание и подготвяната от сръбското правителство война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески части в тази война, посреща възторжено обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и съдейства на руската армия.

През лятото на 1878 г. се завръща в България. Любен Каравелов участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.

Каравелов е автор на много публицистични и художествени творби

Любен Каравелов създава значителни публицистични и художествени произведения. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато съдържание, тя отразява народния живот, засяга политически, социални и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „Знаеш ли ти кои сме?“ в сътрудничество с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот, фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното ѝ отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). През 1868 г. издава в Москва сборник повести и разкази „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (на руски език). В сборника помества и пътеписите си „Из записките на българина“ (1867, на руски език; 1930, на български език под заглавие „Записки за България и за българите“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда - „Неда“ (1861, на руски език; 1872, на български език), „Сирото семейство“ (1862, на руски език; 1869, на български език), „Турски паша“ (1866, на руски език; 1871, на български език). Каравелов критикува поддръжниците на поробителите в - „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), консерватизма в обществените и битовите отношения - „Българи от старо време“ (1867, на руски език; 1872, на български език), вярва в революционните сили на народа - „Дончо“ (1864, на руски език; 1870, на български език), „Богатият сиромах“ (1873).

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот - „Крива ли е съдбата?“ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „Сока“ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „Горчива съдба“ (1869, на сръбски език).

Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Там той написва и публикува повестите: „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), „Богатият сиромах“ (1973), „Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден родолюбец. Прогресист“ (1874), „Ще ли им се върне?“ (1876, публикувано 1878), „Децата не приличат на бащите си“ (1876-1878), трилогията „Отмъщение“, „После отмъщение“ и „Тука му е краят“ (1873-1874), драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ (1872), стихотворения и критически статии.

Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените емоции на големия революционер и патриот, който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни - „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други. Съставя сборниците „Паметници на народния бит на българите“ (3000 пословици, поговорки, народни приказки, народни имена и други) и „Български народни песни“. Издава поредицата „Детска библиотека“ - пет книги под общо заглавие „Разкази за старовременните хора“ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, автор е на библиографски трудове.

/БС/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници:

Енциклопедия България, София, 1989, т. 3, с. 324

Голяма Енциклопедия България, София, 2012, т. 6, с. 2243

https://www.koprivshtitza.com/karavelov.php