site.bta"Дяволът носи "Прада" дебютира като мюзикъл на лондонска сцена

Преди двайсет и пет години Лорън Уайзбъргър, която мечтае да пише, започва работа като асистентка на главната редакторка на сп. „Вог“ Ана Уинтур. Годината е 1999 г. и „Ана нямаше компютър“, споделя по-късно Уайзбъргър, цитирана от „Гардиън“. Асистентите имат задачата да разнасят компютрите на най-прочутия моден редактор в света, известна и до днес като законодателка в модата. 

Двайсет и пет години по-късно светът, описан в романа „Дяволът носи „Прада“, направил Уайбъргър звезда на литературния небосклон в полето на бестселърите, изглежда почти романтично. Токсичната среда, довела до постоянен, денонощен стрес у начинаещата асистентка, се е променила до неузнаваемост. Списанията, и не само модните, днес са пометени от онлайн медиите, а „високите и изумително изглеждащи хора“, работещи по страниците за мода, са заменени от много по-разнообразен тип инфлуенсъри в света на дигиталното. 

Вероятно именно носталгията по красивата илюзия, продавана от издания като „Вог“, е в основата на създаването на мюзикъла „Дяволът носи „Прада“, който ще дебютира в театър „Доминиън“, Уест Енд, Лондон, на първи декември. Музиката е на Елтън Джон, а хореографията – на трикратния носител на награда „Тони“ Джери Мичъл. В ролята на кошмарната Миранда Пристли – властна модна редакторка на фикционалното модно списание „Рънауей“, влиза самата Ванеса Уилямс. Уилямс е известна с участията си в сериали като „Грозната Бети“ (отново посветено на темата за токсичната среда на модните медии) и „Отчаяни съпруги“, но освен това има и множество награди в амплоато си на певица. В ролята на Анди публиката ще може да види и чуе Джорджи Бъкланд. Бъкланд, подобно на героинята си, прави дебют на сцената в Уест Енд. 

Уайзбъргър споделя, че реакциите, последвали публикуването на романа й, в крайна сметка са я оставили травмирана. „Жени с власт, журналисти, които уважавах, се почувстваха засегнати“, казва тя пред „Гардиън“. Ана Уинтур все още не й говори. „Целият този шум беше страхотен за книгата, но ако знаех какво ще стане, не бих я написала.“ Всъщност Уайзбъргър никога не е планирала подобен роман, докато е разнасяла кафе в редакцията на „Вог“. След напускането си се записва в курс по творческо писане – но другите курсисти, за разлика от нея, искат да пишат за „сериозни неща“ като проблеми с дрогата и разводи. Уайзбъргър прибягва до разнищване на проблемите и атмосферата в последната си постоянна работа от безпомощност: „Нямах какво да споделя, освен този откачен опит“.

За разлика от самата авторка издателят на романа и читателите не се фокусират толкова върху емоциите, завладели една неумела асистентка в голяма компания, а възприемат книгата като повдигане на завесата към „кухнята" на модата и големите марки. Днес, независимо от преформатирането на модните медии и работата в тях, историята на Уайзбъргър продължава да бъде интересна и вълнуваща. В крайна сметка "Дяволът носи "Прада" разкрива истината за творческия процес в рамките на индустрията - защото, както казва главната редакторка на начинаещата си асистентка, пуловерът, който те изразява, е създаден с много любов за теб от хората в тази стая.