site.btaРежисьорът Стайко Мурджев: Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие

Режисьорът Стайко Мурджев: Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие
Режисьорът Стайко Мурджев: Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие
Репетиции на „Котка върху горещ ламаринен покрив“ в театър „София“, снимка – театър „София“

Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие. Понякога попадаме в битка за надмощие не с кого да е, а със самия живот. Това казва режисьорът Стайко Мурджев по повод предстоящата премиера на „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс в театър „София“.

„Понякога обстоятелствата, в които сме поставени, са форсмажорни ситуации, в които сме принудени да преминем в режим „оцеляване“. Това е онзи момент, когато не разумът или чувствата, а само и единствено инстинктивната ни природа е тази, която е в състояние да ни спаси. Но не инстинктът за нападение или за бягство, а онзи аспект на стоицизма - когато въпреки нажежената плоскост под голите ни стъпала, трябва да стиснем зъби и да издържим, да се задържим колкото се може по-дълго върху покрива“, допълва Мурджев.

Пиесата „Котка върху горещ ламаринен покрив“ е съставена от три части – моноспектакъл, пиеса за двама и един нажежен финален многоглас. И в трите части персонажите се опитват да оцелеят въпреки истината, истината за тях самите и животите им, доведени до екстремния ръб на пропастта, в която всичко постигнато дотук може да се стовари със страшна сила. Няколко озверели котки, които неистово се опитват да не скочат от покрива.

„Самият Тенеси Уилямс е бил човек с болезнено светоусещане - неговата андрогинна и крехка природа е причина за неговата неприспособимост към реалността. Характерите, които той изгражда, винаги съдържат части от него самия – маргинализирани мечтатели, чувствителни мъже и жени-войни, оцеляващи, борещи се и капитулиращи под тежестта на реалността“, казва Стайко Мурджев .

По думите му, както във всяка добра драматургия, така и в тази пиеса на Тенеси Уилямс, драматургичната плът е изтъкана от полифония от теми: „На повърхността изглежда, че темите са едни, но когато задълбаеш в тях, те водят до един друг, различен пласт от скрити душевни рани. А още по-надолу са погребани живи късове месо, които болят и кървят, и само тяхното изваждане на светло е в състояние да  излекува тези рани. Темата за устояването срещу вихъра на живота, не оцеляването - устояването, е централна тема в този гениален текст на Уилямс, както и темата за илюзиите, чрез които по-лесно пресичаме реката на живота, за да се озовем на другия бряг, където ни чака „страната на мъртвите“.

В първото действие на пиесата, Маргарет крещи зад гърба на Брик нещо много страшно, злокобен лозунг, който отеква като заклинание, а именно „Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат”. Това като че ли е ключът към персонажите и тяхната борба – възможно ли е да се живее, гледайки истината в очите, и ако да, то не е ли това един живот, обречен на нещастие и нестихваща болка, коментира Стайко Мурджев. Цитира Франсоа дьо Ларошфуко, който казва, че слънцето и смъртта не могат да бъдат гледани в лицето: „Именно тази невъзможност да се изправиш лице в лице както със светлината на истината за живота, така и с тъмнината на неизвестното в смъртта, кара персонажите на Тенеси Уилямс да се борят за оцеляването си като диви животни“.

„Мисля, че този текст не просто се вписва в контекста на българската действителност, а е един категоричен отговор на много въпроси, които задава средата, в която живеем. В нашата реалност непоносимостта към различния, отхвърлянето на чувствителността и издигането в култ на меркантилното са феномени, които не просто са възприети като нормални, а са станали неизменна част от житието ни. И това е проблем. Дебелите ни кожи, липсата на сърдечност и непрестанната калкулация на материалните облаги са наша втора природа. И текстове като „Котка върху горещ ламаринен покрив“ са жестове на непримиримост с потъването в забвение на човешката душа“, казва още Стайко Мурджев

Както писа БТА, премиерните представления са на 14 и 22 ноември в театър „Сълза и смях“. Преводът е на Иванка Димитрова, сценограф е Никола Налбантов, а композитор - Петър Дундаков. Участват  Елеонора Иванова – в ролята на Меги-котката, Гринго-Богдан Григоров – на Брик, Ириней Константинов – бащата, Петя Силянова – майката, Невена Калудова – Мей, Владимир Солаков – Гупър, Юлиян Рачков – пастор Тукър, и Михаил Милчев – доктор Боу.

/ДД

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:05 на 05.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация