site.bta„Филмаутор“ отбелязва 45 години от премиерата на филма „От нищо нещо“

„Филмаутор“ отбелязва 45 години от премиерата на филма „От нищо нещо“ с прожекция в „Одеон“ тази вечер, съобщават от сдружението. Събитието е част от фестивала за българско класическо кино „24 през 2024“.

Зрителите помнят Никола Рударов и с чудесната му роля на учителя по математика от филма „Вчера", който беше прожектиран в рамките на миналогодишния фестивал „30 вечери с 30 класики“, припомнят организаторите.

Премиерата на „От нищо нещо“ е на 9 юли 1979 г. Сценарист е Николай Никифоров, оператор - Георги Георгиев, художник - Владимир Лекарски, костюми – Елиана Стоянова, музика - Борис Карадимчев. Ролите изпълняват Анета Сотирова, Асен Кисимов, Стефан Данаилов, Стефан Костов, Анна Пенчева, Иван Савов, Димитър Панов, Мария Ганчева, Стефан Костов, Веско Зехиров.

Филмът е заснет по действителна история, случила се с един от най-известните ни художници - Иван Стоилов-Бункера. Той често разсмива приятелите си с нея, така я научава и колегата му Петър Рашков, който пък я разказва на писателя Николай Никифоров, автор на сценария. Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях се засилва. Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за септична яма. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне, също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, е готов да пренебрегне приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи, за да открие в стомаха ѝ доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир. Журналистът, проклинайки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца.

„Хубавото и непреходното на тази комедия е, че показва в цялата своя битност мъжът и жената. Все пак поколенията знаят, трябва да помнят, че всичко това, което започва и свърша, е с един мъж и с една жена. И тази прекрасна комедия е апотеоз на обичта, на това какво ще кажат хората, нещо, което и в наши дни все още битува. Не сме така разкрепостени, много често се опитваме да отклоним вниманието от себе си, да не би случайно някой да си помисли нещо за нас, такова, каквото ние не сме. Това е една от прекрасните и характерни роли на Стефан Данаилов. Ние сме градски хора, и двамата и сме родени в центъра на София, на две съседни улици, а пък изведнъж се оказа, че изиграваме нещо нетипично за нашата среда. И точно затова се получи филмът, защото влязохме в образ. Винаги се получават по-добре нещата, когато си коренно далеч, а само героя си възприел, който ти играеш“, разказва Анета Сотирова.

„Интересното беше, че снимахме сцената в ямата, с моята нощничка прозрачна, някъде през ноември, тогава беше някаква първа копка на комплекса в „Младост 4“. Слагах един калорифер, който духаше и отгоре покривахме с найлон, за да може горе долу и тази пара, която излизаше от нас, от устата ни, да се прикрие. Това бяха едни 10-ина дни доста сериозни в здравословен аспект, беше рисковано, но се получи. Друга интересна случка е, че единния път така падна лопатата, с която аз трябваше да изкача, че почти щеше да ме среже, просто имаше Господ над мен, който изведнъж я отмести от тялото ми. Така че имахме много интересни преживявания по време на снимките в село Трудовец, всичко беше автентично. Тази къща, която след това в киноцентъра беше притворена, беше истинска, така беше обзаведена, такъв беше холът с покритите мебели. Аз не зная сигурно вече няма такива къщи, защото и хората си отидоха. Така че ако има, те пък ги пазят за децата, които са в чужбина за внуците, които очакват да се върнат някой ден“, казва още актрисата. 

/ДД