site.bta„Куклен дом, втора част“ в Народния театър: Независимостта винаги идва с компромиси

Независимостта винаги идва с компромиси. Човек трябва да намира време за себе си и, ако започне да изчезва в другия човек, това не е много полезно. Дори, когато обичаме някого, трябва да запазим нашата индивидуалност, защото тя е това, което е създало връзката – този съюз между двама души, които в един момент са били непознати, а после стават семейство. Това казва пред БТА режисьорът Ясен Пеянков по повод премиерата на „Куклен дом, втора част“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Пиесата на американския драматург и носител на наградата „Оби“ за изключителни постижения в областта на драматургията – Лукас Нейт, е своеобразно продължение на едноименната пиеса на Хенрик Ибсен, и случващото се с Нора петнадесет години по-късно. 

„Цената на независимостта е самотата. В случая, моята героиня е трябвало да се скрие, да скрие името си, да пише под псевдоним, за да може да публикува книгите си. Въобще не съм мислила за тази битка между половете, която, може би, е основната тема. Мен наистина много ме вълнува темата за травмата от изоставянето, която тази жена причинява на децата си, какво тя прави с нейното майчинско чувство, как живее, как кастрира чувствата си, за да оцелее“, казва пред БТА Снежина Петрова, в ролята на Нора. 

По думите на Пеянков пиесата има много съвременни нотки, написана е на съвременен език, без да е жаргонен: „В същото време се играе с костюми, които според драматурга е най-добре да напомнят на епохата. Оттам нататък, има едно много интересно напрежение между съвременния език, времето, в което се развива, което отваря възможностите за нашия зрител да се почувства в тази атмосфера – сякаш не гледа нещо отдалечено, а нещо, което се случва сега, в този момент“.

„Много беше важно за тази проект да се създаде една защитена среда за много личен разговор помежду ни. Защото пиесата докосва много лични теми за всеки човек. И Ясен създаде такава среда, без да бъдем в психо-драматична ситуация. Самата пиеса е такава, но той беше много деликатен през цялото време и разбираше, че всеки работи със собствени, много раними зони в този текст“, допълва Снежина Петрова.

В „Куклен дом, втора част“ участват още Бойка Велкова, Радина Боршош, Цветан Алексиев. Сценограф е Кънчо Касабов, костюмограф – Йордан Михалев, композитор – Теодосий Спасов. Драматург на постановката е Анелия Янева.

Режисьорът Ясен Пеянков и актрисата Снежина Петрова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за репетиционния процес, за сътрудничеството между режисьор и актьори, за семейството и традиционните роли на мъжа и жената, за верността към Ибсен и Лукас Нейт, за цената на независимостта.

Г-н Пеянков, от 2002 г. сте в трупата на „Степенулф“ – театърът, сред чиито основатели е Джон Малкович.  Случайно ли е, че поставяте по едно и също време с Малкович в Народния театър?

Ясен Пеянков: Да, абсолютно случайно е. Просто съвпаднаха нашите дати. Даже аз бях на неговата репетиция и съм много доволен, че имаме възможност да прекараме малко време заедно. Никога не съм предполагал, че двама актьори от театър в Чикаго ще се окажат режисиращи в Народния театър, в София, по едно и също време.

Усещането е различно. Тук сме на моя територия, така че сега аз мога да му показвам и да му давам съвети за някои неща. Джон много обича България, обича българските артисти и се чувства прекрасно тук. Къде сме с него, няма значение, но събитията тук са много приятни в момента и просто ни е хубаво да сме заедно по едно и също време, макар и за кратко.

Начина, по който работите в САЩ като режисьор, различава ли се от начина, по който работите в България?

Ясен Пеянков: Да, има разлика, първо, във времетраенето на процеса. В Съединените щати ние имаме процес, който продължава четири седмици с репетиции – между шест и осем часа на ден, шест пъти в седмицата. След това, има три дни само технически репетиции, които продължават по 10-12 часа, след това има десет предпремиерни представления. След това, всяка вечер се играе една и съща постановка, което е различно от репертоарния театър.

Тук имах много повече време да репетирам с артистите. Даже процесът беше разделен на две фази. Репетирах преди лятната ваканция, в третата седмица на май, после дойдох за още един месец, за да довърша пиесата. Харесва ми, защото, по някакъв начин, пиесата стои с теб. Артистите получават натрупвания, които водят до много интересни резултати, и, когато започнем да се връщаме към работата, повече време са живели с образите. Така че тук имам време за по-подробна работа с артистите, отколкото, когато репетирам в Щатите. 

Иначе, третирам по един и същи начин и американските, и българските артисти. За мен е важно да разкажем историята по най-честния, най-правдивия, най-образния и най-интересния начин. Всяка пиеса има своите качества, но много важен е начинът, по който разказваш – какво ще излезе на преден план, дали публиката ще бъде съпричастна и ще се забавлява, или ще бъде съкрушена.

Актьорът или режисьорът надделява в работата Ви като режисьор? Режисьорът Стоян Радев говори за „невидима“ режисура...

Ясен Пеянков: Аз също обичам „невидимата“ режисура. По принцип, работя с артистите като с мои сътрудници. По същия начин работя и с дизайнерите. Спектакълът не е роден само в моята глава. Но това, което артистите донасят в спектакъла, е най-важното. Като актьор знам, че невинаги обичам режисьорът много да се меси в моята работа, че има един процес, в който си казваш: „Виж, какво, остави ме малко на мира. Аз знам какво искаш, но не съм стигнал дотам. Още работя!“. Така че на мен това ми е познато и наистина давам тази „невидима“ режисура. Оставам актьорите да търсят, и когато видя посоката, започвам да давам конкретни конкретни бележки. Оттам нататък, когато вече си получил всичките тези неща от артистите, започваш да ги моделираш, ставаш като скулптор. Взимаш от всичко и започваш да изграждаш картината, както и да изчистваш нещата, които работят за спектакъла или против него. 

Снежина Петрова: Много беше важно за тази проект да се създаде една защитена среда за много личен разговор помежду ни .Защото пиесата докосва много лични теми за всеки човек. И Ясен създаде такава среда, без да бъдем в психо-драматична ситуация. Тя самата пиеса е някак си такава, но той беше много деликатен през цялото време и разбираше, че всеки работи със собствени, много раними зони в този текст. Беше много толерантен към това, което е изключително важно.

Всеки натиск, всяка амбиция, всеки опит да режисира, да поставя, да ни манипулира, мисля, че щеше да катастрофира – точно, защото в пиесата става дума за една архетипна ситуация. И мисля, че всеки човек има опит, поне в собственото си семейство или със свои близки. Това беше ключово качество на Ясен, благодарение на това ние така се разкрихме един към друг, а този спектакъл е просто комуникация между артистите.

Как се случи това сътрудничество, за което говорите. Някои го наричат „химия“... 

Ясен Пеянков: Да Ви кажа честно, процесът беше дълъг. Те не ме познават. Естествено, имаха някакви подозрения към мен от типа на „К`ъв е тоя американец, дето е дошъл да ни режисира“.

Преди това бях работил само с Бойка Велкова. Но мисля, че по време на процеса успях да спечеля тяхното доверие. Артистът трябва да се чувства удобно. Артистът трябва да е предразположен по такъв начин, че да може да извади най-доброто от себе си. Режисьорската професия има една малко треньорска жилка – защото наистина, като треньор, трябва да дадеш на твоите играчи самочувствие и поле за изява. Мисля, че успях да изградя тази връзка с артистите – достатъчно да ми се доверяват и да знаят, че знам какво правя и това, което казвам, ще допринесе не само за цялата визия на спектакъла, а също и те да работят на най-високото ниво в техния занаят. 

В каква посока „Куклен дом, втора част“ продължава темата за семейството и традиционните роли на мъжа и жената? 

Снежина Петрова: За мен по-важно е не толкова темата за традиционните роли, а по-скоро ситуацията на травмата в едно семейство. Защото напускането на майката е травматично – както за нея, така и за всички членове в системата. Интересни са нейните аргументи, как тя намира сили и аргументира това бягство от семейството. В тази травма остават трите и деца, съпруга и жената, която се явява нещо като втора майка, заместител за собствените й деца. Какво се случва 15 години по-късно, когато тя се завърне? Как всички рани се отварят? Как се оказва, че всъщност никой не е живял нормално през тези 15 години? Как без тази среща животът не може да продължи нормално? Тази среща е колкото болезнена, толкова и лечебна... 

Ясен Пеянков: Пиесата на Ибсен е била много скандална, даже е била забранена. В Германия не са могли да я играят, докато не се променили края, който всички знаем – Нора си отива. Но, ако Нора не си отиде, за какво е била цялата пиеса? Това вече не е шок в наше време, но това, което ми харесва в драматургията на Лукас Нейт, е, че той има невероятен респект към Ибсен. Той пише цялата пиеса, стоейки само по правата линия – между Торвалд и Нора, и е изчистил всичко останало. И оттам отива към идеята какво би се случило, ако тази жена се завърне след 15 години. Но това пак става в историческите обстоятелства на тогавашна Норвегия, което е в края на 19-и век. Оттам нататък той развива историята за това какво е направила, как е успяла, но също и какви са ограниченията за нейния успех и как тя трябва да плати за този успех. И, естествено, на първи план, веднага излизат отношенията между мъжете и жените, спорът дали има нужда от брак, какъв е смисъла на брака, какво става с децата в брака, какво става с всички хора, които са били засегнати от една такава случка... И се говори много за човешките отношения между мъжа и жената, каква е ролята на жената в съвременното общество...

Пиесата има много съвременни нотки, написана е на съвременен език, без да е жаргонен. В същото време се играе с костюми, които според драматурга е най-добре да напомнят за епохата. Оттам нататък има едно много интересно напрежение между съвременния език, епохата, времето, в което се развива, което отваря възможностите за нашия зрител да се почувства в тази атмосфера – сякаш не гледа нещо отдалечено, а нещо, което се случва сега, в този момент. Проблеми, към които всички ние сме съпричастни... 

Оставате верен – и на Ибсен, и на Лукас Нейт. Защо това е важно за Вас като режисьор?

Ясен Пеянков: Важно е, защото, след като има автор, той е имал идеи за всяко нещо. Така че, ако тръгнеш да променяш нещата, трябва да си доста доста смел и наистина да знаеш какво правиш. Аз, след като чух за първи път за тази пиеса, имах една много дълга пауза. „Куклен дом, втора част“ малко ми звучеше като холивудски сериал –  „Бързи и яростни 2“. Помислих си, че е много арогантно от страна на този човек да се осмели...

След като започваш да четеш, историята те въвлича и разбираш, че това, което е измислил, наистина е резонно продължение на оригиналната история на Ибсен, и как биха могли да се развиват отношенията между Торвалд и Нора след 15 години, ако тя се върне, без да е имало ни вест, ни кост от нея, и какво е отношението й към едно от децата... И това създава предпоставки за много интересни конфликти и много любопитен театър. 

Снежина Петрова: При Ибсен Нора напуска семейството си, дълбоко разочарована от своя съпруг и от неговото предателство спрямо нея, и се опитва някак си да оцелее сама, което в онази епоха е било голямо предизвикателство. Може би, това са прояви на първите опити на жената да се еманципира. В тази пиеса виждаме как тя се завръща 15 години по-късно, за да поиска официален развод, защото се оказва, че съпругът й не й го е дал. 

Каква е цената на независимостта?

Снежина Петрова: Цената на независимостта е самотата. В случая, моята героиня е трябвало, дори и като идентичност, малко да се скрие, да си скрие името, да пише под псевдоним, за да може да публикува книгите си. Тя почва да пише, след като избягва... Въобще не съм мислила за тази битка между половете, която, може би, е основната тема. Мен, по-скоро, наистина много ме вълнува темата за травмата от изоставянето, която тази жена причинява на децата си, какво тя прави с нейното майчинско чувство, как живее, как кастрира чувствата си в един момент нататък, за да оцелее... 

Ясен Пеянков: Независимостта винаги идва с компромиси – каква независимост търсиш, от кого търсиш независимост? Човек винаги трябва да намира време и за себе си – и, ако започне да изчезва в другия човек, това не е много полезно. Дори, когато обичаме някой, ние трябва да запазим нашата индивидуалност, защото нашата индивидуалност е това, което е създало връзката – този съюз между двама души, които в един момент са били непознати, а после стават семейство. 

Г-н Пеянков, в Народния театър срещнахте ли актьори, които по нищо да не отстъпват на Брадли Купър, например, с когото сте работили?

Ясен Пеянков: О, разбира се. Ние имаме невероятни актьори. В Америка няма толкова талантливи артисти. Аз преподавам актьорско майсторство в университета, знам и виждам какво се случва. Невинаги най-талантливите успяват. Нашето театрално образование наистина създава артисти, които действително могат всичко да правят. 

Както споменах, с Бойка Велкова работя за втори път. Тя беше в моята постановка на „Август в Оклахома“ (Премиерата е през 2011 г., отново в Народния театър – бел. а.), където игра главната роля. Мисля, че имаме много добро колегиално разбиране и работни отношения.

Със Снежина Петрова не бях работил досега, но съм я гледал в няколко спектакъла и винаги съм бил невероятно впечатлен от нейния талант, от нейната изобретателност. И до ден днешен, тя не престава да ме удивлява, защото е човек, който постоянно търси, и винаги е толкова органична. Тя може да чете телефонния указател и пак да я слушаш с интерес.

С Цветан Алексиев не бях работил, но съм работил с баща му в предната постановка. Цветан също е много интересен артист. Създава много интересна трактовка на Торвалд. Не отиде в неочаквани посоки, но когато виждаш, че артистът е верен на това, което търси, позволяваш това да се случи. Радина Боршош също е невероятна професионалистка. Прави много добра роля. Като присъствие сред всичките, може би, е най-малката в пиесата, но нейната сцена е много значима, защото там става развръзката на пиесата. 

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Кадри от спектакъла – Народен театър
Монтаж – Валя Ковачева