Националният литературен музей отбеляза тази вечер предстоящата 100-годишнина от гибелта на Гео Милев (1895-1925) с дискусия върху мястото на поемата „Септември“ в българската литература. Темата на събитието бе „Не вярваме вече в герои – ни чужди, ни свои“: поемата „Септември“ и литературната 1924 година“.
Дискусията се състоя в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София. Организатори на срещата бяха Националния литературен музей (НЛМ), а модератор на кръглата маса бе Огнян Касабов, който представи сборника „Месец на кръв! На подем и погром!“.
Участие в събитието взеха Катя Зографова, Мая Горчева, Станимир Панайотов, Кристиан Стефанов и литературоведът Никита Нанков, който се включи в беседата онлайн. Нанков определи поемата „Септември“ като социално-политическа дистопия. По неговите думи дистопичната част на поемата обхваща първите 11 дяла на стихотворението.
В началото на дискусията политологът Кристиан Стефанов разказа за класното неравенство, подсилило социалния конфликт, като въведе присъстващите слушатели в политическата обстановка по време на живота и дейността на Гео Милев. Първата световна война създава тази тенденция към покачване на социалното напрежение и отключване на масова смърт, което е абсолютно без прецедент, каза още той.
„Гео Милев като издател обича да мисли в микроантологии“, каза Мая Горчева, литературен историк. По нейните думи Гео Милев се е превърнал в икона в нашето общество. Горчева обясни, че анализира живота и творчество на Гео Милев между политическите митове и книгите. „Дадох си сметка, че е невероятно полюсен, парадоксален образът на Гео Милев“, каза още тя. Мая Горчева каза още, че нейните виждания относно темата на дискусията са „освободени от политическия контекст“.
Писателката Катя Зографова насочи вниманието на публиката към шестия брой на списание „Пламък“ от 1924 година, където е публикувана поемата „Септември“. „За нас е важно обстоятелството, че именно след драстичния случай с брой шести, коментиран безпощадно като „полицейска критика“, вместо да се оттеглят предпазливо, сътрудниците и съмишленици стават още по-ударни и посвещават на септемврийските събития недвусмислени текстове за граждански и политически протест“, допълни Зографова.
Паралелно с дискусията върху творчеството на Гео Милев посетителите на къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София имаха възможността да разгледат изложба, подредена в чест на 110-годишнината от рождението на българския писател Павел Вежинов (1914-1983).
Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година в Раднево. В периода между 1911 и 1912 година следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ), след което продължава образованието си в Лайпциг. Първите публикации на Гео Милев се появяват в списанието „Листопад“ през декември 1913 година. Заради стихотворението „Септември“ поетът е даден под съд. Бащата на детската писателка Леда Милева е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 година.
/АКМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
