site.btaОБНОВЕНА Хиляди изпратиха Кирил Маричков

Хиляди изпратиха Кирил Маричков. Повече от два часа продължи поклонението пред един от най-обичаните български музиканти и лидер на група „Щурците“.

През цялото време опашката с дошли да се сбогуват продължаваше от входа на църквата „Света София“ до ул. „Раковски“. Сред опечалените имаше много граждани, колеги музиканти, почитатели, политици, актьори. Ковчегът бе изнесен от храма под аплодисментите на гражданите.

„За мен той беше легенда приживе и легенда ще си остане. Той беше запазена марка и стил, и продължава да бъде. И ще бъде вдъхновител за редица поколения – за свобода, за любов и въобще за рок музиката и музикантите“, каза пред БТА Стоян Янкулов–Стунджи.

„Голям човек, голям музикант, но преди всичко човек, с огромно сърце. Когато те приеме за приятел, ти наистина си му приятел. Всички трябва да взимаме пример от него – за постоянството. И тук не става дума само музиката му, която е един огромен фар за нас, музикантите и за хората. Като човек беше непримирим. Никога не си смени вижданията. Винаги е бил демократ. И винаги държеше на истината, което може би е най-ценното“, каза пред БТА Атанас Пенев от Б.Т.Р.

Изпращаме един уникален човек, една епоха, колос в българската музика. И се радвам, че толкова много хора го обичат и идват да го изпратят в последния му път. Искрено вярвам, че той ще е в небесния оркестър“, каза пред БТА Етиен Леви.

„Аз го познавах от събитията, на които съм присъствал. Когато Кирчо Маричков е бил с моите приятели от Б.Т.Р., когато са свирили на общи концерти, на събития, свързани с „Щурците“ или „Фондацията“. Уникален човек. Изключително добър, много възпитан и много над суетата, славата и всички глупости, които съпътстват ежедневието на хората от този бранш. Беше аристократ. Много ми харесва това определение за него – че е патриархът на българската рок музика“, каза пред БТА Христо Мутафчиев.

„Неговото място в музиката е ясно – само като видим хората, които са дошли и го обичат. Той винаги е бил свързан с музиката. За хората понякога говори и само творчеството им. Не е нужно да си изсмукваме думи от пръстите. Всеки има песен, с която го свързва – и това е показателно какво е оставил той, какво е бил за българската музика, изкуство, култура“, каза пред БТА Васил Гюров. Направи ми впечатление, че костюмираните хора минаха първи, както е било винаги, добави той.

„Познавах го и сме се виждали по концерти. Той беше емблемата на българската демокрация. „Щурците“ бяха нашите „Бийтълс“-и много се радвам, че сме ги имали“, каза пред БТА певицата Мими Николова.

„Той заема едно от първите места в българската музика. Незабравим. Казват, че няма незаменими хора, но има неповторими. Но ми се струва, че той ще бъде и незаменим. Мечтая си като него да извървя пътя си достойно, както той го направи“, каза пред БТА Мариана Попова.

Пред медиите, сред които и БТА, думи за Кирил Маричков споделиха и други негови колеги.

„Определено, той беше Дон Кихот и борец за права и истини“, каза Васил Найденов. „Той имаше един наивитет, подкрепен с изключителна интелигентност и компетентност, не само в областта на музиката. Затова остава явление за поколенията“, каза още Найденов. По думите му не всеки може да пише музика, а неговите песни остават десетки години, което означава, че е имало смисъл да живее.

„След такава внезапна случка оставаме без думи, особено когато това присъствие е било значително във всички посоки“, каза Йорданка Христова. „Щастлива съм, че сме били близки през годините, и че сме споделяли еднакви мисли, защото и той, както и аз, сме родени свободни хора и демократи по душа, но в истинския смисъл на демокрацията, а не тази, изкривената, която в момента съществува“, добави тя.

Празнината, която оставя, е огромна. Хубавото е, че с делото си и с целия си живот, той си създаде сам паметник още приживе. Беше не само много голям музикант, но и много голяма личност, с всестранни интересни, много честен, много праволинеен. Би трябвало такъв човек да служи за пример на всички“, каза Иван Лечев. Чудехме се дали да направим обявените вече концерта на „Фондацията", но мисля, че той самият би искал това да се случи – голяма зала, в която всички да пеят неговите песни, каза още Лечев.

„Аз съм музикант заради него. През 1979 година го срещнах с мой приятел в градинката пред „Кристал“ и му поискахме  автограф. Кирчо нямаше картички и ни даде едни лепенки. Дълго време се чудех къде да залепя тази лепенка и накрая я залепих на една китара, която си купих от единствения магазин за инструменти, който беше в ЦУМ. Той много ми е помагал и след това. Първото ни турне като група е с „Щурците“. Последното ни турне беше през 2004 година, но след това се чувахме непрекъснато“, разказа Денис Ризов („Ахат“).

Той е история, не само за мен, а за всички, които са захранени с рокендрола, каза Милена Славова. Бях в четвърти или пети клас, когато за първи път отидох на концерт на „Щурците“, и така се заредих от присъствието и от енергията на сцената, че това беше нещо като моето кръщение в рокендрола, и тогава изнудих майка да ми купи китара. Почнах самостоятелно да си уча песента „Две следи“, без да познавам нотите“, разказа тя.   

„Легенда, патриарх. Отиде си Р-то на рокендрола в азбуката на музиката. Бог го прибира с космическия му талант, за да го издигне на още по-големи висоти“, каза Николай Сотиров.

„Той беше вдъхновител и учител. Много ни е мъчно“, каза Благовест Аргиров. Отиде си една от най-големите легенди в българската музика, който сега е на по-хубаво място, каза Светослав Аргиров. 

„Имахме добро приятелство, раснахме заедно с неговите песни. С безкрайна обич и уважение към таланта. Той се превърна с времето в легенда и хит, пример за поведение“, каза Вежди Рашидов.  

Пред църквата бяха оставени десетки венци – от Лили Иванова, група „Тангра“, от министър-председателя, Министерството на туризма, столични и извънстолични общини, Съюза на артистите в България, различни партии, организации, медии, сред които и БТА. 

/ДД