site.btaНово издание събира 115 стихотворения за деца на Елисавета Багряна

Ново издание, озаглавено „Каква е тази врява“, събира 115 стихотворения за деца на Елисавета Багряна (1893-1991), съобщават издателите от „Лист“. Съставител на сборника е Гергана Димитрова, главен редактор на издателството.

„Освен всички детски стихотворения на Елисавета Багряна, изчетох и много от творбите ѝ за възрастни, за да преценя дали някои от тях все пак не са подходящи за включване в детска книга. Работата беше трудоемка, но удовлетворителна“, отбелязва Димитрова.

Произведенията, подбрани в стихосбирката, са написани в различни периоди от живота на поетесата. Вдъхновител на първите рими за най-малките читатели е синът ѝ Любчо, десетилетия по-късно в „Люлчина песен” Багряна ще се обърне към внучка си, кръстена на нея, отбелязват издателите.

Стихотворенията са обособени в няколко тематични групи. Това са „Скача хоро мецана“, „Много съм послушна, много съм добричка“, „Ритай топка, карай лодка“, „Ветре, ветре, я духни“, „Много измина, мъничко остана“. „В соцепохата няколко поколения са израснали със стиховете на Багряна. Сега е ред на днешните деца да разберат „Каква е тази врява“ и да открият, че някога пожарникарите са пристигали на коне, а планетите танцуват пируети пред Слънцето, защото то ги е измътило, както кокошка пилета. Или пък, че тъкмо месец май е най-чудният художник“, добавят още от „Лист“.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 19 април 1893 година в София. В периода между 1911 и 1915 година Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 година в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода между 1915 и1919 година работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 година се връща в София и се включва в литературния живот със сътрудничесто във „Вестник на жената“, „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ през 1927 година.

/ВТ