site.btaОбразът на света Петка обединява много националности да живеят заедно и да си помагат, каза митрополит Йоан

Днес е особено радостен ден, честван в целия православен свят, изпълнен с голямо богословско съдържание, защото образът на света Петка е почитан изключително много от няколко националности. Това са Българската православна църква, Сръбската православна църква и понеже мощите й са в Яш, тя е на огромно почитание от целия румънски народ. Това е нещо прекрасно, защото изразява вселенския характер на Светата църква. Щом сме в православната църква, ние сме братя и сестри в Христа и следователно националността отстъпва пред величието и подвига на светостта. Това каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който възглави тържествена архиерейска света литургия на храмовия празник на черквата „Света Петка“ във Варна на днешния празник 14 октомври. 

Той посочи, че честването на светицата е много важно, за да ни покаже колко националности се обединяват в този образ и го почитат, живеят заедно, помагат си и не търсят разделителни линии. Ако може да проумеем това и го приложим в живота си, няма да имаме проблеми със ситуациите, които ни съпътстват днес, каза архиереят. 

По думите му църквата е била винаги съборна и е вселенска, защото територията и националността нямат значение, както и от коя държава е канонизиран светецът. Не бива православният човек да влага разделящи линии, злоба и завист по отношение на светостта, където вече Бог се е произнесъл и Църквата е приела. 

Владиката припомни, че света преподобна Параскева Епиватска, наричана Петка Българска, се е докоснала до Словото Божие в ранна възраст и млада решава да тръгне след Христос първо в храма „Покров Богородичен“ в Цариград, а после Господ я призовава към по-голям подвиг да отиде в Йорданската пустиня, която предлага суровост на човешкия живот. Човек пролива много сълзи в живота си дори от злоба, гняв и завист, но те не са по Бога, а другите са тихи, невидими и с покаянно чувство, което е за промяна и обръщане в човека, да види греховете в себе си и да се обнови в Христа. Това според него е било предмет на подвига на света Петка. 

Митрополит Йоан разказа в проповедта си и за годините след смъртта на преподобната, когато по думите му започва третият живот на човека. Във времето на Второто българско царство, нашият владетел Иван Асен II поисква от Цариград мощите на света Петка и те преминават в Търновград през 1238 г., като тържественото им посрещане е описано от свети Патриарх Евтимий. През 1393 г. Търново пада и мощите заминават за Бдин, но Мирча Стари ги пренася във Влашката земя, макар и не за дълго, след което сръбската княгиня Милица ги отнася в Белград до 1521 г., когато султан Сюлейман Великолепни завладява окончателно цялата територия и те се връщат в Цариград. През 1641 г. по искане на крал Василий Лупу преминават в Румъния с благословението на Вселенския патриарх Партений и попадат в храма „Светите три светители“ в Яш, осветен тогава от Молдовския митрополит Варлаам. Те са там запазени до днес и правят много чудеса, които могат да се видят описани в интернет страниците на храмовете на нейно име, посочи дядо Йоан и припомни, че след отправено писмо през 2019 г. Варна се сдобива с част от дрехата на света Петка, което той определи като голямо благословение. 

„Светицата е от голяма роля за България и за монашеството ни. Множество църкви, манастири и селища са посветени на нейното име, което говори за непрекъсваемата жива памет в Светата църква. Никога не е оставало без вдъхновение населението, което е имало почит към тази рабиня Господня. Тя присъства молитвено тук“, каза архиереят и благодари на настоятелството на храма във Варна и неговия предстоятел отец Живко за неговото поддържане и ремонт и за това, че е пълен с народ. 

На храмовия празник присъстваха доскорошният началник на Военноморското училище във Варна флотилен адмирал проф. Боян Медникаров и бившият ректор на Медицинския университет в града проф. Красимир Иванов, представители на Община Варна, десетки миряни. Митрополит Йоан отслужи литургията в съслужение с варненски свещеници от Варненска духовна околия. 

Градежът на храм „Св. Петка“ започва през 1901 г. Полагането на основния камък е станало тържествено при отслужване на молебен от Варненския и Преславски митрополит Симеон в съслужение с варненески свещеници. През 1928 г. била построена и пристройката към църквата. До 1945 г. тя била ползвана като кухня за църковна трапезария, където можели да получат храна деца сираци и семейства бежанци от войната. Храмът е осветен през 1938 г., в неделния ден преди Петковден, от Варненския и Преславски митрополит Йосиф в съслужение с храмовото духовенство. Зографисан е едва през 1973 г. Стенописите са дело на художниците Димитър Бакалски и Сергей Ростовцев. Зографът Александър Сорокин се е трудил над църковни орнаменти.