site.btaИзложба и литературен кът на Румъния бяха открити в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Изложба и литературен кът на Румъния бяха открити днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Професор Красимира Александрова, директор на НБКМ, отбеляза, че това е 32-рият литературен кът в библиотеката. „Още едно богатство от книги влиза в нашия фонд и това ни изпълва с радост и удовлетворение от нашето прекрасно партньорство с международни партньори“, каза тя.

Бръндуша Йоана Предеску, посланик на Румъния в България, отбеляза, че се радва, че двете държави - България и Румъния, си сътрудничат по такъв прекрасен начин, включително в сферата на културата. „Литературният кът е една малка част от това, което Румъния може да направи в областта на изкуството, културата, литературата, но се надявам, че селекцията, която сме подбрали, е изключително подходяща“, каза тя.

ЛИТЕРАТУРНИЯТ КЪТ НА РУМЪНИЯ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Днес подаряваме няколко десетки книги, посветени на Румъния, които да обогатят и без това вече богатия фонд с румънски книги на българската национална библиотека, обясни посланикът на Румъния у нас. „Представяме книги в областта на изкуството, но и на архитектурата, като започваме още от византийската традиция, за да видите колко много ни обединява тя. Представяме, разбира се, и книги, посветени на румънското кралско семейство, което поставя началото на развитието на румънската модерна държава. Също така има и една специална, според мен, книга, която представя изтъкнати румънски личности, познати и прочути по целия свят“, обясни още Бръндуша Йоана Предеску. Тя отбеляза, че са включени и художествени книги от класиката, модерната и съвременна литература.

По думите на проф. Александрова днешното събитие дава нова възможност на читателите да се докоснат до културата, до традициите, до изкуството на всяка от 32-те държави, които са представени в тези „малки наглед витринки“, съдържащи съкровища. „Националната библиотека на Румъния е една от първите, с които Националната библиотека, по онова време народна, осъществява международен книгообмен. Говоря за 1963 година“, добави Александрова.

Тя разказа, че международният книгообмен между двете библиотеки – българска и румънска, е изключително активен. „В нашия фонд присъстват и притежаваме 5148 заглавия на книги, публикувани на румънски и на други езици. Наред с националната библиотека в Букурещ, нашата Национална библиотека партнира успешно с библиотеката на румънската академия на науките в Букурещ, университетските библиотеки в Букурещ и Тимишоара и с центъра за изследване на Трансилвания в Клуж-Напока“, добави тя.

Във връзка с откриването на румънския кът представители от отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ на библиотеката са направили предложение да се подреди и една витрина с три оригинални румънски документи, които се съхраняват в Националната библиотека, каза Александрова. „Това са „Румънска грамота“ на Йоан Радул Войвода, внук на Йоан Басараб Войвода, издадена през 16-и век на славянски език и тя е свързана с представяния на частни подаръци и привилегии. Вторият документ е екземпляр на едно от първите печатни издания от 1810 година на добилата изключителна популярност в Европа през Средновековието история на Александър Македонски, известна като „Александрия“. И третият уникален документ е екземпляр от издадения в Букурещ гръцко-румънски-български триезичен буквар за деца, издаден през 1827 година“, обясни още проф. Александрова.

ИЗЛОЖБА В ЧЕСТ НА СВЕТИ ДИМИТРИЙ БЕСАРБОВСКИ

Едновременно с откриването на румънския литературен кът историкът доцент Радослав Спасов представи изложба, озаглавена „Свети Димитрий Бесарбовски. Светец на два народа“. „Изключително съм щастлив, че днес на тази дата (празник на света Петка – бел. а.) , ще открием кът на Румъния. Може би много от вас знаят, че света Петка заедно със свети Димитрий Бесарбовски и света Филотея са трите светци, които свързват в културно и в религиозно отношение българския и румънския народ“, каза доц. Спасов.

„В България този светец е малко познат, но нашите гости и приятели от Румъния знаят, че той е роден в село Бесарбово, Русе. Спори се кога е живял и кога е прославял българските земи, но първите сведения за него дава известният наш светец, който е свързан с нашето възраждане с неговата „История славянобългарска“, така че за нас българите това не е ново“, добави още той.

След пренасянето на мощите на свети Димитрий в Букурещ през 1774 година, те постепенно започват да извършват там много чудеса, след което светецът се превръща в патрон на Букурещ, а после и на цяла Румъния, разказа доц. Спасов. „До ден-днешен на датата 27 октомври, един ден след Димитровден, когато се чества датата на св. Димитрий Бесарбовски, хиляди поклонници от България и Румъния посещават едновременно Букурещ, където се пазят мощите му, и Бесарбовския манастир“, каза още той

Експозицията е подредена във фоайето на Националната библиотека срещу литературните кътове.