site.btaНХА бе домакин на симпозиума „Изкуството като терапия – развитие и перспективи“

Националната художествена академия (НХА) бе домакин на международния симпозиум „Изкуството като терапия – развитие и перспективи“ и представи една от магистърските си програми, озаглавена „Арттерапия“.

Форумът се организира от НХА, Асоциацията на българските арттерапевти (АБАТ) и катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“ в НХА.

Проф. Петер Цанев, изкуствовед и ръководител на магистърската програма, отбеляза, че приветства Европейската федерация по арттерапия за един отворен диалог. „Не бива да бъдат поставяни граници на професията „Арттерапия“ и това кой може да я практикува – психолог, социален работник и т.н.“, допълни той. Цанев разказа още, че България е една от европейските държави, в които арттерапията се свързва с психологическата свобода.

Проф. Петер Цанев обясни, че адаптацията на твореца в обществото преминава през личната увереност в стойността на това, което прави. Той уточни, че втората много важна цел на програмата е практическата реализация на студентите, които завършват „Арттерапия“. „Понеже „Арттерапия“ има и във филиала в Бургас, все повече се включват педагози и психолози, и техните амбиции са насочени към това да практикуват в социалните центрове, различни училища. За щастие, арт терапията все повече навлиза“, допълни той.

„Със стартирането на магистърска програма по арт терапия ние започнахме постепенно да увеличаваме психологическите дисциплини като „Клинична психология“ например. Аз самият като художник и теоретик съм по-ангажиран с арттерапията като жанр на психологическото изкуство“, каза Цанев.

„Разглеждаме нашата катедра „Психология на изкуството“ и нашите програми, докторантски и магистърски, като платформа, която е ориентирана много силно към изследователска дейност. През годините има защитени много дисертации по различни теми“, каза още той.

Маиря Д’Елия, съосновател и председател на Европейската федерация по арттерапия (EFAT), представи дейността на организацията, като обясни, че една от целите е „хората, които имат повече знания по изкуствата да се опитват да научат повече за психологията и обратното“. „В зависимост от това, върху какво се набляга – може да се набляга повече върху създаването, на творчеството, но винаги трябва да се търси баланса между тези две (изкуството и психологията – бел. а.)“, каза тя.

„Човек може да преминава от едната в другата крайност между изкуство и психология и това да бъде в зависимост от нуждите на хората, с които се работи. Можем да се адаптираме до известна степен на гъвкавост“, отбеляза още Маиля Д’Елия.