Нобеловият лауреат за физика Джефри Хинтън е отличен за 2018 г. с награда "Тюринг" на Асоциацията за компютърна техника (ACM), смятана за Нобелова награда за компютърни науки.
Хинтън, който е преподавател и изследовател в университета на Торонто, Канада, получава наградата "Тюринг" заедно с Йошуа Бенджио и Ян Лекун, "тримата лидери, отговорни в най-голяма степен за революционната роля на изкуствените невронни мрежи, участващи активно в машинното обучение", отбелязват от ACM.
Тримата канадски учени са отличени за развитието на дълбоки невронни мрежи, "дало възможност за огромен напредък в дисциплини като компютърно зрение, разпознаване на реч, разбиране на естествен език и роботика. Те разработиха концептуални основи за областта, идентифицираха изненадващи явления чрез експерименти и допринесоха с инженерни постижения, които демонстрираха практическите предимства на техните идеи", се посочва в решението за ACM за присъждането на награда на Хинтън, Бенджио и Лекун. Тримата често са определяни в медиите като "кръстниците на изкуствения интелект".
Всеки човек, който има смартфон, се възползва от новите възможности на технологиите като разпознаване на реч, търсене на изображения, езиков превод, отбелязват от ACM. Разработките на Хинтън и колегите му се прилагат в научните изследвания, инженерните науки, търговията, здравеопазването, се посочва още в съобщението за наградата "Тюринг" на Хинтън, Бенджио и Лекун.
Когато Джефри Еверест Хинтън решава да изучава естествени науки, той следва традициите на предците си, пише в статия за Хинтън на сайта на ACM. Прадядо на Джефри е математикът Чарлз Хинтън, въвел термина „тесеракт“ за четириизмерен хипербук, който популяризира идеята за четвърто измерение, а баща му е Хауърд Еверест Хинтън, изтъкнат ентомолог. Общото им второ име, Еверест, е в чест на роднината им полк. Джордж Еверест, на когото е кръстен и връх Еверест, в чест на службата му като главен геодезист на Индия.
Започнал обучението си в Кеймбриджкия университет с планове за изучаване на физиология и физика, преди да се захване с философия по пътя към получаване на диплома по експериментална психология през 1970 г., Джефри Хинтън стига до заключението, че нито една от тези науки все още не е направила много за обяснението на човешката мисъл. През 1978 г. защитава докторска степен в областта на изкуствения интелект в университета на Единбург.
Към средата на 70-те години на миналия век усещането за неизпълнени обещания намалява финансирането и ентусиазма за изследване на изкуствения интелект в Обединеното кралство. Хинтън е привлечен от една особено немодерна област: разработването на мрежи от симулирани невронни възли, които да имитират възможностите на човешката мисъл. Тази готовност да пренебрегва общоприетата мъдрост ще характеризира кариерата му. По думите му, „ако смяташ, че една идея е наистина добра, а другите хора ти казват, че е пълна глупост, тогава знаеш, че наистина си на прав път“.
Изследванията и научните му разработки през следващите десетилетия са в областта на невронните мрежи. Той работи с много докторанти и постдокторанти, сред които е и Лекун, с когото са отличени с награда "Тюринг". Първият му ангажимент като преподавател е в университета "Карнеги Мелън" в САЩ. В края на миналия век той започва работа за университета на Торонто, Канада.
След 2010 г. кариерата му започва да се измества от академичните среди към практиката. През 2012 г. Хинтън и двама негов студенти създават програма за разпознаване на изображения, която е купена от "Гугъл". Компанията назначава Хинтън за вицепрезидент. Изследователят напусна "Гугъл" миналата година и предупреди, че търговската употреба на генеративни системи на изкуствен интелект крие сериозни заплахи като компютърно-генерирана дезинформация и дестабилизиране на трудовия пазар, писа "Ню Йорк таймс".
/ТС/
news.modal.text
