site.btaЗанаятите гарантират приемственост между поколенията, каза пред БТА художникът Борис Делчев

Занаятите гарантират приемственост между поколенията, каза пред БТА художник-реставраторът Борис Делчев. Той ще бъде част от семинар на тема „Тапети, килими, тъкане и мотиви“, който ще се проведе утре, 9 октомври, в зала „Славейков“ на Френския институт в България.

Занаятите в Средновековието, в Ренесанса, въобще във всичките предходни епохи са били по-скоро област на колаборация, на сътрудничество и на концентрация на идеи в целия свят. Те са били свързани с глобална система. Като се започне от обмен на редки материали, пренасяли са се техники и рецепти, много неща. В занаятите по-скоро водещото е циркулация на различни култури и концентрация на тези култури, отколкото разделяне, разказва той.

ЗАНАЯТИ И ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА

Според Борис Делчев занаятите са били високите технологии на времето си. От тях сме научили редица човешки качества и е хубаво понякога човек да може да кооперира с тях. 

„Това, което ме притеснява е, че би могло да не виждаме занаятите като начин да се обърнем, да препрочетем миналото, а по-скоро като мода, която носи бърз успех. А точно това в занаятите го няма. Има бавен, продължаващ почти цял живот процес на усъвършенстване. Има страхотно предаване през генерациите. Те гарантират една приемственост между поколенията“, казва Делчев.

Според него сред качествата, които занаятите изискват, е да можем да се концентрираме дълго, което много ни липсва в момента. Сега имаме един синдром на липса на концентрация, особено при по-младите. При занаятите това е задължително и трябва да се запази, както и търпението, казва той.

По думите му е необходима чисто материална чувствителност. Тя не е същата като интелектуалната чувствителност. Занаятите се водят за една форма на мисълта, различна от другите  – математическата мисъл е едно, спортното мислене е друго. Занаятите са нещо много специфично, свързано с чувство към материята. То е малко безмълвен диалог с материята, разказва той.

Според Борис Делчев е много важно да има респект към майстора. Трябва да има един майстор, който се явява нещо като голям баща или полубог. Той също трябва да бъде много добре обучен, за да вдъхва респект. Разликата в генерациите не само, че не е проблем, а напротив – тя прави цялата драматургия много смислена, обяснява той.

Това, което спокойно можем да пренебрегнем в днешно време е, че не е нужно в занаятите, както едно време, да работим по 18 часа. Може да работим и по-малко. Според него занаятите днес може да се приемат като контрапункт на забързаното време, на лошото качество, на евтините стоки за масова употреба. Те се явяват в момента съвсем друго от това, което са били едно време, твърди Делчев.

ВКУСЪТ НА БЪЛГАРИНА 

Борис Делчев работи с много чуждестранни клиенти, учил е в Париж и Брюксел. Според него винаги има разлика във вкуса на българите и чужденците.

„Ние все още не сме създали това истински буржоазно общество. Дори не го знаем какво означава. Аз го разбрах чак, когато отидох да живея във Франция. Това означава, че то не е ходене само по вечери и казване на лицемерни приказки. Едно истински буржоазно общество е нещо с много слоеве“, казва той.

По думите му онова общество, което се е случвало в XX век и все още го има в големите европейски цивилизации, при нас още не е факт. В момента имаме хора, които по някакви причини се канят на гости и на вечери, но аз лично усещам едно лицемерие, липса на това да се говорят важните неща и едно наличие на много повърхностни теми, казва той.

По думите му, докато вкусът е само опит за имитация на нещо привнесено автоматично отвън, то е по-скоро кич. „Венера Милоска не е кич, но пластмасова скулптура на Венера Милоска в къщата на еди-кого си, вече е кич“, казва Борис Делчев.

„ТАПЕТИ, КИЛИМИ, ТЪКАНЕ И МОТИВИ“

Делчев ще се включи в семинара на тема „Тапети, килими, тъкане и мотиви“ във Френския институт в България.

„Това всъщност е начало на една дълга поредица от събития. И откриваме с това, с което аз се занимавам с моя екип – ръчно печатани тапети по този начин, по който са се правили първите тапети въобще“, казва той.

Делчев ще говори специално за правенето на ръчни тапети. Също така ще дойде Еманюел Жерар, директор на Центъра за гоблени в Обюсон.

Тези гоблени са много по-различни от това, което ние познаваме като гоблени тук. В България нямаше нито един такъв доскоро, докато не се оказа, че една еврейска фамилия преди да замине от България, са оставили наследство на българската държава няколко много ценни гоблена от тази манифактура в някакъв сейф в БНБ. И след като е намерено това завещание, сейфът е бил отворен и тези гоблени бяха реставрирани в „Квадрат 500“ от Елица Цветкова, която също ще говори на събитието, разказва художник-реставраторът.

Той ще представя фондация „Новетус“, която създава, за да постави началото на център за занаяти. 

Борис Делчев е роден през 1968 година. Завършва средното си образование в Художествената гимназия в София, дипломира се в Националната художествената академия „Боз-ар“ в Париж, а по-късно и във Висшия институт „Ван Дер Келен“ в Брюксел, където е удостоен със златния медал на институцията. През 2021 г. работи по проекта за обновяване на L’Hôtel de la Marine Paris и превръщането му в паметник музей, което включва реставрация на сградата и възстановяване на автентичния й интериор – обзавеждане, артефакти, материи, завеси, платове, тапети.