site.btaПризнай злото в себе си, за да го победиш е сред посланията, които Радослав Бимбалов отправя с новия си роман "Ти, подобие мое"

"Едно от основните послания, които отправям с тази книга, е признай злото в себе си, за да го победиш." Това заяви писателят, общественик и рекламист по време на премиерното представяне на най-новия си роман "Ти, подобие мое" в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. По време на срещата с читатели в морския град той разказа още за причините да се върне към писането след дългогодишна пауза, както и как това го е променило. 

Изданието на "Сиела", чиято премиера в София бе в края на септември, вече бе обявено за едно от най-търсените нови заглавия на книжния пазар у нас около десет дни след излизането си. Бимбалов коментира също, че българистът проф. Мари Врина във Франция, която е била сред първите читатели на книгата, вече търси начини тя да излезе на френски език, но още не знае дали това ще стане.

Основната история в „Ти, подобие мое“ проследява учител, който бива уволнен и изключен от обществото, защото е проявил състрадание към ученик в един антиутопичен свят, в който обществото е обявило състраданието за недъг и престъпление, а основен разказвач в романа е самият Бог. Периодът, в който се развива действието, макар и антиутопично, не се случва в бъдещето, а е ситуирано във времевата рамка от около година и половина назад - между пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. 

Бимбалов коментира, че с книгата иска да каже нещо важно, което е научил за хората и което се надява неговата дъщеря и днешните деца въобще никога да не разберат. "Аз съм странен вид идеалист. Обикновено идеалистите изпитват носталгия по миналото, а аз съм склонен да идеализирам бъдещето. Мечтая си то да изглежда леко несръчно, може би малко нескопосано, но много истинско и направено сякаш от нейните детски, чисти ръчички. Затова и тази книга не е антиутопия, макар навсякъде да се рекламира като такава. Антиутопиите се пишат от авторите, за да успокоят читателите", заяви писателят. Той допълни още, романът разказва и за събития от последния век, в който технологичният прогрес е напреднал неимоверно и това е променило хората. 

За избора да използва гласа на Господ като своя глас на разказвач той заяви: "Някои казват предизвикателно, други – скандално, трети – богохулно, но всъщност единственият начин да призная нещо беше да го погледна толкова встрани, че да няма по-встрани от този поглед. Затова реших Бог да говори в тази книга. Реших, че той трябва да ни каже нещо важно по този начин, с тези изразни средства и не винаги, говорейки нежно или с любов, а по-скоро обяснявайки кога и къде сме сбъркали. Това обаче е по-скоро самопризнание, а не критика. Ако е критика, то е самокритика", коментира Бимбалов.  

По думите му "Ти, подобие мое" говори и за това как ние хората сме измислили 4000 религии, за да раздадем Господ като натрошена амфора. "Не мисля, че начинът да стигнем до Бог, е непрекъснато да го принизяваме до нас, а точно обратното", допълни още Радослав Бимбалов. Той коментира също, че една от основните дилеми в романа е кой кого е сътворил - дали ние сме подобие на Създателя, или той е наше копие. "За щастие тази книга не дава отговори и никоя не бива да го прави. Тя по-скоро отваря прости въпроси, които всеки от нас има в себе си, и ги подрежда по един, надявам се, адекватен начин. В края ѝ всеки сам ще достигне до моя прост извод какво е всъщност Бог и колко е важен той за нас, без значение дали вярваме, че той ни е сътворил от парче кал, или смятаме, че сме продукт на еволюцията."

Затова и според Бимбалов това не е книга за религиите, а за хората, и за това какво се е случило с нас през последния век, в който тръгнахме да правим машините по свой образ и подобие и как междувременно в този процес ние самите се превърнахме в такива.

"В тази книга разказвам като антиутопичен елемент как в този процес ние сме загубили състраданието като чисто еволюционен ефект, защото според Дарвин оцелява не най-способният, а най-адаптивният. Днес дотолкова сме променили средата, в която живеем, и сме я запълнили с насилие и жестокост, с ненавист и евтина омраза, че тя е станала непоносима за нас. Единственото, което можем да направим, е да се адаптираме към нея и да започнем да чувстваме по-малко. Както се казва – да претръпнем към новините, в които постоянно чуваме за стотици убити в поредната война и това вече е статистика, която не ни докосва кой знае колко много. В книгата това е естествен процес, който Господ обяснява чрез теорията на Дарвин, на когото е почитател", каза писателят. 

Говорейки за прототипите на своите герои, сред които основният е Тийчърът - учител по английския език, Бимбалов коментира, че изборът на професията му не е бил случаен. "Учителите са втората най-важна крачка на всеки от нас в обществото след семейството. Затова трябва да ги пазим и да изискваме повече от тях. Нашият най-голям враг не е някаква заплаха, която е геополитическа или сблъсъкът между либерали и консерватори. Най-голямата опасност, която ни заплашва, е простащината. Обичам да казвам, че организираната простащина в България е по-организирана от престъпността. За съжаление, допуснахме тази простащина да завладее всички медии, политиката и какво ли още не. Срещу нея можем да изправим единствено и само просвета – това е комбинация от образование и култура и може да се случи чрез учителите и хора, които да имат по-дълъг хоризонт на управление", допълни той. Според него именно просветата и бъдещето на децата ни е единственото, което може да ни обедини като българи и да ни извиси над всички наши отделни различия, които са накълцали обществото ни като салата. 

Бимбалов разказа още, че не е подозирал, че тази неспособност на учителите да проявяват състрадание към учениците ще се възпроизведе в реалността ни още сега. Той обясни, че визира измененията в закона за образованието, заради които преподавателите ще бъдат подсъдими или най-малкото ще се страхуват да помагат на свои ученици, ако те им споделят, че имат проблем, свързан с тяхната сексуалност.  

За своята подготовка при писането на романа Радослав Бимбалов обясни, че е била обогатяваща, защото е прочел не само основни религиозни книги като Библията и Корана, но и много от философите като Кант и Ницше. Прочел е и много документалистика, сред която попадат репортажите на журналисти за събитията в Прага през 1968 г. Гледа и филми за Хитлер, чиито пътувания са добре документирани от големия телевизионен екип, с който пътува. В тях обаче писателят търси да опознае и разбере основно погледите на хилядите хора от площадите, които са доброволно там, за да се преклонят пред Хитлер. 

"Беше ми важно да видя тези хора и си дадох сметка, че това сме и самите ние. Всеки един от нас може да бъде в тази тълпа. Най-страшното за мен е, че т.нар. банално зло не е в тези, които можем лесно да посочим или нарочим като злодеи, които да премахнем. Злото е във всеки един от нас и затова посланието ми с тази книга към всеки е: Признай злото в себе си, за да го победиш", каза писателят. 

За него лично една от големите промени, които му носи написването на романа, е изводът, че "през последните 15 години се изправям редовно в публичното пространство, борейки злото, и си дадох сметка, че скачайки срещу злото, аз се превръщам в зло. По този начин обаче няма да се получи. Много се надявам да намерим път към доброто в себе и с него да се опитаме да подходим към злото. Звучи наивно, алтруистично, нереалистично, но ми се струва, че е крайно време да потърсим диалог с другите, които наричаме зли, защото те са хора като нас и в някакъв момент са били запленени от злодей, зад когото са застанали", каза авторът. 

Според него нашата съпричастност днес е все по-евтина и лицемерна, особено когато е през социалните мрежи. "Дарвин, когото доста цитирам, е казал, че състраданието е ключов момент за нас като вид, защото то ни е помогнало да оцелеем. Затова и вярвам, че няма как нашето състрадание истински и завинаги да изчезне. Ако не се самоунищожим, то ще продължи да е някъде там, просто трябва да му дадем път и да не го затрупваме с лицемерие и бездушие", смята Бимбалов. 

Писателят разказа, че отключващ момент за написването на тази, а и предходната му книга "Екстазис", е мигът, в който той умира. Обясни, че преди няколко години преживява ситуация, в която сърцето му спира за няколко секунди. "Беше нелепо, но аз за кратко се пренесох отвъд. Оказа се, че отвъд е много бяло и леко, но цялата тежест на Земята там я няма. След като се върнах обратно, отношението ми към живота като цяло някак се промени. Осъзнах, че е важно какво правим, докато сме тук, а не да разчитаме на онова, което всички религии ни обещават за отвъд. Онова там е просто красотата и изяществото на това да отсъстваш." 

Дългата пауза между първата му книга, която излиза през 1998 г., когато той е на 25 години, Радослав Бимбалов обясни с осъзнаването, че не е готов и че на тази възраст човек не трябва да пише проза, тъй като още не познава достатъчно добре хората. "Трябваше ми и много време да се науча и да пиша по-добре. Мина голям период, докато се престраша да издам нова книга – това беше сборника с разкази. Междувременно обаче не спрях да пиша. Правя го ежедневно, непрекъснато. Някои казват, че съм се разбързал с издаването на два романа в две последователни години. Просто имам дисциплина на писане. Научил съм се да ловувам думите и да не чакам вдъхновението да дойде. Това е резултат и от трийсетте години опит в рекламата, където си притиснат от срокове и нямаш време за губене", разказа още писателят. 

На въпрос какво мисли за съвременната литература, той отговори, че според него литературата отново става модерна, дори и сред младите и сме длъжни да се съобразим с начините, по които те предпочитат да я консумират. "Няма друго изкуство на света, което да създава толкова въображение като писменото слово", коментира той.  

В рамките на шегата, но и не съвсем, Радослав Бимбалов заяви също, че е притеснен за бъдещето на изкуствения интелект, защото той се развива, обучавайки се от нас. "Започва да затъпява, учи се да лъже и това са все неща, които учи от нас. Опасявам се, че за него процесът може и да е обратен. Тъжното е, че той бива използван безогледно в момента. Между другото, и за създаване на книги", каза също писателят, който като рекламист оприличи изкуствения интелект и като "прекрасен нов колега в офиса, който не страда от махмурлук, никога не се кара с гаджето си, никога не се преуморява. Трябва да го използваме като наша трета ръка."

Макар в книгата да пише за технологичната революция, Бимбалов е убеден, че се намираме в края на това бурно технологично развитие. "Това е хубаво, защото тогава ще спрем да се опитваме да приличаме на машини и ще се обърнем отново да видим какво човешко е останало в нас и как да го извадим. В сблъсъка между човек и машина победители трябва да излезем ние, защото машините не могат едно нещо и никога няма да го могат – това е да чувстват", каза писателят.