site.btaБългарка ръководи 450 музиканти в Берлин, в свободното време лети с парапланер

Най-голямото богатство за един диригент е, когато успее да мотивира музикантите да дадат всичко възможно от себе си. Това казва пред БТА диригентката Донка Митева. В последните над 20 години тя работи в Германия, а от 2011 г. е художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ (Берлин), който се състои от над 450 певци и инструменталисти. 

За първи път, откакто е напуснала страната, тя работи с български колеги – на 8 октомври дирижира Националния филхармоничен хор в зала „България“. Програмата включва творби от Хулио Домингес, Ула Йейло, Джон Огъст Паминтуан, Арво Пярт, Джейк Рунестад, Селга Менце и Морис Дюрюфле. Солисти са Георги Бойкин – орган, Иво Александров – виолончело, Орфей Петров – баритон, и Снежина Куманова – алт. На 14 декември маестрата гостува с своя симфоничен оркестър и ораториален хор към „Колегиум музикум“. Ще звучат кантати от „Коледна оратория” на Бах.

Тръпка, гъдел, удоволствие, предизвикателство и чест. Така Донка Митева определя работата си с хора на Софийската филхармония. С усмивка отбелязва, че ансамблите в Берлин не се съвсем дисциплинирани, въпреки че германците са известни с дисциплината си.

„Хоровата музика има много важна роля и трябва да заема все повече място в нашия живот. И в България, и в Германия, ситуацията е много подобна. Много е важно как това ще бъде направено в училищата и как децата стигат до този момент – да започнат да пеят и да имат изобщо представата, че съществуват хорове“, смята Митева. Нейният личен свят извън нотите е не по-малко шарен – лети с парапланер, обича да се катери, да разхожда кучето си, да излиза със сина си и с приятели...

Донка Митева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за завръщането в родината и проектите, по които работи, за мотивацията на музиканта, за предизвикателството да дирижираш 450 човека, за професионалната дисциплина, за помощта, която предлага на по-младите си колеги, за журирането на конкурси по целия свят. И още: Имаше ли изненади в работата й с Националния филхармоничен хор? Кога осъзна, че е част от музикантска общност в Германия? Обнадеждаващ ли е интересът на публиката към хоровата музика? Означава ли, че България вече не е затворена страница за нея в професионално отношение?

Имате впечатляваща професионална биография на диригент. Какво си казвате сутрин, когато се събудите? 

- Аз много обичам работата си и наистина с удоволствие репетирам с хорове, оркестри, ансамбли. Преподавам и дирижиране. Когато се събудя сутрин, обикновено се радвам, че ще ходя на работа. Разбира се, в някои дни не е така, но като цяло обичам да работя с музика и с хора, които правят музика. 

Какво очаквате и изисквате от хората, с които работите? Какво те могат да очакват насреща от Вас? 

- Хората трябва да са мотивирани, но не винаги е така. Много зависи от моментното състояние. Разбира се, и моя задача е да мотивирам хората. И това е най-голямото богатство за един диригент – когато успееш ще мотивираш хората да дадат всичко възможно от себе си. Това е непрестанна работа и борба, за да може да се постигне висок резултат в музиката. Аз съм доста целеустремена. Имам много високи изисквания – и към себе си, и към хората, с които работя, но се опитвам да постигна това с уважителна и приятелска атмосфера. За мен това е много важно. 

Работите с ансамбли в Германия, Дания, Естония, Чехия, Унгария, Португалия, Ватикана. Китай.  Това едновременно ли се случва? 

- Различно е. В някои години съм много по-концентрирана в Германия например. Други години имам проекти, когато дирижирам или оркестри, или хорове, или правя ателиета с колеги в различни държави. Понякога съм в жури на различни конкурси. Така че има различни форми, в които мога да работя с хора от цял свят. 

Сега работите в България. Отдавна ли е планирано това идване? 

- Аз много се радвам, че имам тази възможност – да работя с Националния филхармоничен хор. Това наистина се случва за пръв път и за мен е голямо удоволствие и чест. Засега срещам само добри вибрации и отношение.

В последните над 20 години винаги съм работила в Германия или в други държави, тъй като живея там. Идвала съм в България с моя германски камерен хор, но за първи път, откакто съм напуснала страната, работя с български хор. 

Тръпка ли е това, че за първи път работите в България, със свои сънародници, на български език? 

- Да, абсолютно е тръпка, гъдел, удоволствие и предизвикателство. Още първия ден казах на колегите, че никога не съм репетирала на български, и отначало малко си търсех думите, тъй като репетирам основно на немски и английски. 

Винаги е предизвикателство да работиш с нови хора. За мен е специално, че съм в България, в София – в града, в който съм израснала, в който съм учила.

Имаше ли изненади в работата с нашия хор – не само като музикална подготовка и ниво, а и чисто организационно, например? 

- Смятам, че това е  процес. Сега съм тук само за седмица и за това време може много да се постигне, но това не е постоянно състояние. Моите ансамбли в Берлин понякога не са съвсем дисциплинирани, въпреки че германците са известни с дисциплината си. Но с времето хората свикват. Аз, по принцип, съм доста взискателна към дисциплината, особено към тези, с които работя постоянно. Те много добре го знаят и с времето човек свиква с динамиката на работата. Просто трябва да се работи за това и да има взаимно желание. 

Сработихте ли се бързо с нашия филхармоничен хор, получи ли се тази  химия, която, може би, всички творци търсят? 

- Да, според мен химията се получи. И, за моя радост, това стана сравнително бързо. Смятам, че всяка следваща репетиция става все по-добре и все по-добре, както и контактът помежду ни. Колегите все по-добре разбират какво точно искам, моята визия за музиката, за произведенията, за звука, който очаквам да се получи, и който е различен във всяко произведение. Целта е да се получи по-динамично представяне. 

От Вас ли дойде предложението за репертоара, по който работите в София?

- Да, от мен. Аз бях предложила и други неща. Програмата беше избрана заедно с ръководството на Софийската  филхармония. В  първата част е „Реквием“ от Морис Дюрюфле за смесен хор, във версията с орган – солист е Георги Бойкин. Във втората част са произведения от 20-и и 21-и век, от най-различни композитори, които дават възможност на хора да се разгърне в по-друга сфера. Знаете, акапелното пеене не е никак лесно. 

Липсва българска музика... 

- Да, липсва в тази програма. Но, може би, в бъдеще... 

От 2011 година сте художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ в Берлин, който се състои от над 450 певци и инструменталисти. Дирижирате и четирите състава – голям оркестър и ораториален хор, камерен оркестър и камерен хор. Как се справяте с толкова мащабен състав? 

- Да, това са четири ансамбъла – изключително от студенти или хора, които работят в университета, и в свободното си време се занимават с музика. Те, като цяло, са много мотивирани, много амбициозни, особено нашите представителни ансамбли. Големият симфоничен оркестър и камерният хор ходят често на фестивали и конкурси и печелят награди. Те имат голямо желание да музицират на много високо ниво, което много се доближава до това на професионалните ансамбли в Германия. И за мен е абсолютно щастие и чест, че мога да работя с тях. Репетираме всеки ден. Аз съм единственият диригент. 

Познавате ли лично всеки един от тези хора?

- Да. Може би не знам имената на всички от големия хор, защото това са над 200 души, но знам повечето. В големия хор има доста голямо текучество. Всеки семестър идват 40-50 нови изпълнители. В оркестрите е по-малко текучеството и там познавам всички, както и в камерния хор, защото са само 35 човека. 

В какво се състои тази помощ, която предлагате на млади хорови и оркестрови диригенти, и която, доколкото разбирам, сте готова да предложите и тук, в България?

- Да, със сигурност. В моите ансамбли има много възможности да се репетира с различни произведения. Аз преподавам и дирижиране като хоноруван преподавател в Университета по изкуствата в Берлин. Там имам студенти, някои от които започват съвсем от началото, други са по-напреднали. Когато имат някаква нужда, аз просто им давам възможност да дирижират при нас – било част от репетиция, или да запишат някакво произведение, което им трябва за прослушване или конкурс. Младите колеги винаги имат нужда от подобна подкрепа, а е трудно да бъде намерена, освен ако нямаш собствен ансамбъл.

Част от Вашата работа е журирането на конкурси – от Китай до Белгия. Има ли разлика между журирането в Китай и Европа? 

- Така се случи, че в последните шест-седем години все по-често ме канят като жури в конкурси, коeто за мен винаги е много, много любопитно. Защото имам възможност да видя съвсем различни хора от различни държави, различни репертоари, подходи. Това е много обогатяващо и за мен самата като диригент.

Смятам, че конкурсите като цяло са доста подобни като структура. И в Китай, и в Белгия се гледа какъв е звукът и интонацията, интерпретацията, стилистиката и всички тези показатели. По-скоро зависи кой точно седи в журито, защото ние всички имаме различен вкус. Знаете, конкурсите в музиката не са като конкурсите по математика. Малко по-субективни са. Така че много зависи каква е естетиката на хората, които са в едно жури. Понякога се доближаваме един до друг, понякога има много различни мнения. Понякога се водят дискусии с колеги, които също са интересни. Понякога се намира компромис. Понякога е много по трудно...

Защо не работите в България, защо напуснахте? 

- Напуснах България, защото исках да уча оркестрово дирижиране. В Националната музикална академия (НМА) следвах хорово дирижиране, а оркестрово дирижиране по това време не беше възможно за жени. Имаше такъв проблем и това ме много ме натъжи от една страна, но от друга страна ме мотивира. Това беше причината да потърся място, където мога да уча оркестрово дирижиране и така се озовах в Германия.

Приеха ме в няколко учебни заведения. Избрах Дюселдорф заради професора, който преподаваше. Смятах, че ще ми пасне добре. Така и стана, слава Богу.

По принцип, в онзи конкретен момент, нямах намерение да емигрирам или да ходя някъде. Просто, тук, така да се каже, не ми беше позволено, и аз отидох някъде, където ми беше позволено... 

Кога осъзнахте или усетите, че сте част от онази музикантска общност? 

- Това отнема известно време. Смятам, че по време на обучението си научих много неща – и по отношение на езика, както и репертоарно. Там работихме изключително за оперен репертоар, след което постъпих в операта в Мюнстер.

Първите три-четири години бяха много важни, но изминаха поне десет, докато вляза в звука, в сферата, в атмосферата. Не става от днес за утре... Смятам, че вече съм приета и се чувствам на мястото си. 

Остава ли Ви време за друго, освен за музика?

- Моят свят е доста шарен извън музиката, макар че аз наистина много интензивно се занимавам с музика. Но, когато не се занимавам с нея, се опитвам да правя съвсем други неща. Ходя по планините и на море. Летя с парапланер, обичам да се катеря. Също така ходя на разходки със семейството, с нашето куче, със сина ми, с приятели. Въобще, гледам да има някакъв баланс спрямо музиката. Много обичам да се срещам с хора, да разговарям, да се забавляваме. Търся този баланс, защото понякога музиката и работата надделяват...

Това, че вече работите у нас, означава ли, че България не е затворена страница в професионално отношение? 

- В никакъв случай не е затворена страница. Досега просто нямаше такава възможност. Аз съм отворена за проекти с България. На мен наистина ми доставя удоволствие да работя с колегите. Не си идвам твърде често, защото повечето ми проекти са някъде другаде. Ето, сега имам повод да се върна в България и това за мен наистина е много добре. Обикновено идвам с германските ансамбли. На 14 декември предстои ново гостуване с част от нашия оркестър и част от големия хор. 

И накрая, обнадеждаващ ли е интересът на публиката към хоровата музика, на фона на останалата част от класическата музика?

- Хоровата музика има много важна роля и трябва да заема все повече място в нашия живот. Между другото, и в България, и в Германия, ситуацията е много подобна. Много е важно как това ще бъде направено в училищата и как децата стигат до този момент – да започнат да пеят и да имат изобщо представата, че съществуват хорове. Нужна е много работа, и то в ранните години. Защото елитните хорове ходят по училищата, правят прослушвания и набират певци. Много е важно обаче да ги има не само тези елитни хорове, но да има и други, които не са чак толкова елитни и страхотни, но децата да могат да пеят. Това е образователна политика, която е много важна за всяка държава, не само за България. 

Имате предвид училищни и читалищни хорове... 

- Да, най-вече училищни. Защото читалищните дейности са нещо допълнително, докато всички ходят на училище. Там трябва да има повече възможности. Може би, няма да е най-високото ниво на света, но това не е важно. Важното е децата да имат допир с музиката. Иначе няма как да се продължи тази традиция. 

Донка Митева учи хорово дирижиране в НМА, в София, и оркестрово дирижиране във висшето училище за музика „Роберт Шуман”, в Дюселдорф. Участва в редица майсторски класове при Йорма Панула, Бенджамин Занде и Джанлуиджи Джелмети в академия „Киджана“ в Сиена, Кенет Кийслър и Джин Уанг. Носител е на множество стипендии, включително от фондацията „Рихард Вагнер“, академия „Киджана“, европейската академия „Монтепулчано” и фондацията „Ноел Мине”.

След обучението си в Дюселдорф, от 2007 до 2011 г., е диригент и хормайстор в Държавната опера, в Мюнстер, където дирижира продукции като „Летящият холандец“, „Тристан и Изолда” и „Парсифал” от Вагнер, „Борис Годунов” от Мусоргски, „Набуко“, „Аида” и „Риголето” от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. За своите артистични постижения през 2011 е удостоена със специалната награда от Дружеството на приятелите на музиката и театъра в Мюнстер.

Работи с много ансамбли в Германия, Дания, Естония, Чехия, Унгария, Португалия, Южна Африка, Панама, Китай. Лауреат е на редица конкурси. През 2013 г. печели първа награда на Международния конкурс за млади диригенти в Санкт Петербург и трета награда на международния диригентски конкурс Jeunesse Musicales в Букурещ. На Международния хоров конкурс във Варна е отличена като най-добър диригент (2014), а в Grand Prix of Nations в Берлин – за „най-добро дирижиране и най-добра интерпретация” (2017).

От 2011 г. е художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ (Берлин), който се състои от над 450 певци и инструменталисти, студенти в Свободния и Техническия университет в Берлин. Носител е на много награди с камерния хор и симфоничния оркестър на колегиума, включително за най-добър хор на Германия през 2023 (Deutscher Chormeister).

Член е на жури в различни конкурси по целия свят, включително в Китай, Латвия, Южна Африка, Белгия, Португалия и Германия, както и на престижни международни събития като Световните хорови игри, Европейските хорови игри, „Гран при на нациите”. Между 2012 и 2018 г. е член на журито на градския сенат за култура и хорово изкуство в Берлин. От 2004 до 2006 г. е член на борда на Europa Cantat и председател на младежкия комитет на организацията. Член е на Световния хоров съвет.

През лятото на 2024 г. е диригент на „Еврохор“. Проектът за първи път се провежда в България.