site.btaДокументална книга проследява развитието на търговищкото село Буйново до Освобождението

Документална книга проследява развитието на търговищкото село Буйново до Освобождението. Изследването е дело на краеведа Борис Войнов, роден и расъл в селото, обект на историческото проучване. Книгата „Село Буйново, Търговищко 1478-1878 г. От мезра Балабанча през село Муратлар“ бе представена пред търговищката общественост. Домакин на събитието бе Музейният образователен център на Регионалния исторически музей в областния град. 

Авторът има изявен интерес към историята на родния край. Той е родоизследовател, посочва в предговора на книгата д-р Галин Георгиев – главен асистент в секция „Историческа етнология“ на Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН. 

Новопредставената книга е седма в творческата биография на Борис Войнов. Върху близо 400 страници авторът запознава читателите с общи сведения относно площта, географското положение, природната среда, климата, флората и фауната на Буйново. Наред с информацията той вплита и запазени от детството си спомени за различни вярвания, предания и обичаи у населението. 

Обилно и подробно е представена информацията за административното и социално-икономическото устройство на района. Изложени са събития, факти и биографии на личности. 

Благодарение на общите усилия на Войнов и на хората от отдел „Ориенталски сбирки“ при Народната библиотека в София са открити, разчетени и интерпретирани важни документи за историята на днешното Буйново, посочва още д-р Галин Георгиев.

Интерес в изданието представлява още един момент от историята на селището, а именно преместването на някогашното Балабанча на сегашното му място, поради появата на епидемия. По думи на Георгиев, преминавайки през развитието на селището през вековете, Б. Войнов, на базата на документи и извори, разяснява и аспекти от участието на местното население в руско-турските войни от 17-и и 18-и век. Изследването очертава подробна и задълбочена картина за създаването на днешното село Буйново и неговото развитие през епохата на османското владичество по българските земи, посочва още етнологът. 

От казаното по време на обширното представяне на първата част на документалното изследване стана ясно, че авторът има визия и за втория том. Очаква се той да съдържа информация за миграционните процеси след Освобождението и особено за тези от началото на 20-и век. 

С поздравления за неимоверния труд, вложен в изследване на вековната история на селището, към автора се обърна Магдалена Жечева, директор на Регионалния исторически музей в Търговище. 

Към момента Борис Войнов живее в София. Член е на Дружеството на журналистите на свободна практика, Дружеството на краеведите, Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.