site.btaУчени в Аржентина са обезпокоени заради спряно финансиране на изследвания

Аржентинската наука е в паника заради спряно финансиране на изследвания, съобщи АФП. 

Аржентина е южноамериканската държава с най-много Нобелови лауреати за наука. 

Биологът Алехандро Надра, специалист по бактериите от университета в Буенос Айрес, споделя пред АФП, че "анархо-капитализмът" на президента на страната Хавиер Милей, избран през 2023 г., е кръстоносен поход срещу публичните разходи. 

Аржентинският държавен глава спечели изборите в условията на 211-процентна инфлация. Бюджетът за наука беше замразен през 2024 г. "Учените напускат, тъй като не могат да живеят с тези заплати", коментира Надра. "Това е ожесточаване срещу науката", допълва той. 

През септември аржентинският президент каза, че "така наречените учени и интелектуалци, които смятат, че университетската диплома ги прави висши същества, искат всички да субсидират призванието им", припомня АФП. "Каква продуктивност имат те?", коментира Милей дейността на Аржентинския национален център за научни изследвания (CONICET). 

Аржентински учени са носители на Нобелова награда за физиология и медицина (1947 г. и 1984 г.) и химия (1970 г.). Всички лауреати са от университета в Буенос Айрес. През септември Флоренсия Кайрол получи престижната награда за международни изследвания на Американското дружество по хематология за работата си в областта на лимфома. 

През март т.г. 68 Нобелови лауреати писаха до президента Милей, предупреждавайки, че системата в Аржентина е "на ръба на пропаст". Тогава говорителят на президента отговори, че самият Милей е университетски преподавател с десетки публикации, който обаче "цени открития, насочени към конкретни ползи за обществото, приоритет са биоикономиката и изкуственият интелект, а не изследвания със съмнителна полза".