site.btaИван Вукадинов - бяла птица и ярко самотен човек в очите на Греди Асса и Аксиния Джурова

Не искам да казвам, че е бяла птица, не искам да кажа, че той беше нещо, което трудно се среща по нашите земи. Без прилагателни, без емоции, мога да кажа, че той беше като един бял човек, който носеше светлина. Това каза пред БТА художникът Греди Асса по повод кончината на неговия колега и приятел Иван Вукадинов.

Опелото е днес в 12:00 в столичния храм „Света София“.

„Има нещо, което е по-силно от думите, а това е, че неговото творчество наистина не е творчество, което е виждано. Неговото творчество е като един летопис на българската пластична култура. Той преживя невероятни сътресения в своя живот. 50 години не излагаше, беше обиден на властта, беше обиден на хората, които му завиждаха, които го мразеха, които не знаеха какво да направят със силата и творчеството на този гениален художник“, разказва Греди Асса.

Може би само за него мога да кажа, че беше гениален художник. Другото, което е, че той се занимаваше с неща, които на други художници даже и през ум не им минаваха. Той изследваше възможностите на цвета, неговата продължителност, неговата вибрация. Той се занимаваше с тази парабола – един цвят по какъв начин се отразява на другите цветове, как може да има друга светлина чрез един цвят, който поглъща или отдава своята цветност или цветоусещания. Говоря теоретично. Той се занимаваше с едни такива проблеми, казва още художникът.

По думите на Греди Асса картините на Иван Вукадинов не са картини с маслени бои, плат и рамка. „Те са като скулптури, летописи. Летописи на българската култура. Аз много съжалявам, че нито една институция не намери силата и интелигентното преодоляване на собствените си критерии да разберат този гениален художник. Него го сравняват с Джорджо Моранди. Това е художник, който живее и твори в Италия, неговите неща са метафизични. Те са извън времето, извън пространството, извън нашия материален, скучен живот“, казва художникът.

„Толкова се радвам, че бях близък с такъв човек. Той ме накара да мисля по друг начин. Смени цялото пространство, което една картина може да даде. Влизаше в едни такива цветни монохромни гами, в които едва ли не усещаш една музика. Той направи нещо, което не може да се изкаже само с думи и с емоции. Такъв човек загубихме. И нямам нито силата, нито морала да го оставим така да си отиде без да се направи една зала на истинския, европейски и световен художник, какъвто е Иван Вукадинов“, отбелязва още Греди Асса.

Аксиния Джурова: Иван Вукадинов бе неповторим, неподражаем, ярко самотен

Иван Вукадинов като човек и художник бе толкова неповторим, неподражаем, затворен, но не и за приятелите си. Толкова несравним с никого и една дума мога да кажа ярко самотен, каза пред БТА изкуствоведът Аксиния Джурова. Тя е автор на двете единствени монографии, писани за художника. 

Аскетичната живописна концепция на Иван Вукадинов бе в стила на Джорджо Моранди и Никола дьо Стал с интериори, със стари предмети и мебели, изпълнени в енкаустика техника, която наподобяваше старите икони, отбелязва тя.

Това бе част от този негов стил, който през 1977-78 година след три изложби на Иван Вукадинов в Рим, Гросето и Пиза предизвика отзиви като този: „Със своята изтънчена техника на енкаустика Вукадинов твори наистина внушителни живописни партитури около предмети и фигури, представляващи своеобразни културни внушения от Византия, но жива и осъвременена“, посочва Джурова.

И тук бих добавила, че начина, по който Иван Вукадинов с години живописваше една картина, наподобяващ аскеза и служение на духовността. Например последната му картина, той я работи повече от 25 години. И това бе така, защото за него рисуването бе нравствена дейност - отговор за направеното и преживяното пред собствената му съвест. Това бе картина извън времето. Картина, от която нищо не можеш да извадиш или да прибавиш. Живописта му бе като молебен за доброта и хармония. Той е от тези, които все още вярваха в действената сила на изкуството да променя света към по-добро, разказва изкуствоведът.

„Иван Вукадинов си остава един самотник в нашия екшън свят. Картините му бяха своебразни модерни икони, посланици на Византия. На тази култура, през която средновековна и модерна Европа не би могла да бъде представена цялата. Те носят особена генетична памет и в този смисъл прехвърлят мостове между египетското изкуство, това на Микена и етруските, на Боянската църква и Капела Скровени на Джото, на Пиеро дела Франческо и Василий Кандински“, разказва още Аксиния Джурова.

По думите й неслучайно миналата година, когато се честваше 50 години от създаването на Департамента за съвременно изкуство към Ватиканските музеи от девет хиляди творби, които този отдел успя да събере за тези пет десетилетия, бяха избрани десет, между които беше и работата на Иван Вукадинов „В памет на героите (Чили)“.

Това беше една работа, която той работи от 1973 до 1975 година, която беше представена на една изложба в Рим. Изложбата бе посетена от секретаря на папата монсеньор Маки, който толкова много бе впечатлен от тази негова работа, че поиска да я закупят за Ватиканските музеи. Тогава департаментът още имаше статут да закупува, тъй като тепърва започваше да събира творби за своята колекция. След няколко писма, които отправи посланикът Венелин Коцев получихме отговор, че това е национална ценност и тя не би могла да бъде закупена. Трябваше да се върне в България, спомня си Джурова.

Според нея това в известна степен прекършило крилата на Иван Вукадинов, „но в никакъв случай не и творческите му търсения и реализации“. И след близо пет десетилетия усилия на много хора картината успя да влезе като дарение във Ватиканските музеи, допълва тя.

„И на изложбата, която бе направена във връзка с 50 години от създаването на тази департамент картината „В памет на героите (Чили)“ бе поставена пред входа на департамента за египетско изкуство. А в каталога, който излезе във връзка с тази годишнина, картината, която оглавява каталога, е пак на Иван Вукадинов“, казва изкуствоведът.

„Казвам ви тези неща, защото ми се струва, че това никак не е без значение за нашата национална култура и за това, което се създаваше в продължение на десетилетия от 70-те години на миналия век и до днес“, каза Аксиния Джурова.

Иван Вукадинов е роден през 1932 в с. Ломница, Пернишки окръг. През 1961 г. завършва Националната художествена академия със специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. Участвал е в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. Има самостоятелна изложба в София през 1975 г. и четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето през 70-те години, които го правят известен и търсен сред италианските колекционери. Той е първият български представител в колекцията на Ватиканските музеи. Почина на 22 септември 2024 г.