site.btaБорис Христов е име, оставило следа не само в България, а и в целия свят, каза учителят по музика Даниела Георгиева

Когато говорим за Борис Христов винаги трябва да говорим с респект, тъй като това е едно име, което е оставило следа не само в България, а и в целия свят. Може би точно ние, българит,е имаме най – голям принос в световен мащаб чрез нашия фолклор и нашите оперни изпълнители един, от които е Борис Христов. Това каза пред БТА дългогодишният учител по музика и ръководител на фолклорни школи в Самоков Даниела Георгиева. Тя присъства в Националния пресклуб на БТА в Самоков на представянето на списание ЛИК , посветено на великия бас Борис Христов.

В събитието взеха участие Надежда Иванова, която е била диригент на хор „Космически гласове“ и Александра Филипова, завършила преди няколко години Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Те са били и ученички на Даниела Георгиева. 

Тя каза, че съжалява, че в училище за Борис Христов се говори до осми клас и набързо се споменават оперните изпълнители. 

По думите й най-забележимите български оперни и фолклорни изпълнители напускат България и отиват да търсят реализация в чужбина. „Обяснявам си този факт с това, че операта е един труден жанр. Човек, за да отиде на опера трябва да има нужните познания – не само за нейната структура, но и за гласовете, епохата, в която се развива действието и не на последно място за самия композитор“, каза Георгиева.

Тя отбеляза, че в училище не е толкова застъпено оперното изкуство и в рамките на един учебен час преподавателите трябва да запознаят учениците с много имена, които не са само в този жанр. По думите й не може с едно споменаване на такива емблематични имена учениците да ги научат. „Аз се старая да запомнят Борис Христов с уникалното изпълнение на „Многая лета“. Този уникален глас, този наситен тембър, който има, те кара да застинеш, да настръхнеш и да бъдеш само слух. Звукът, който излиза от неговото гърло, запълва всичко около теб и се чувстваш нещо малко, но в същото време с преклонение към това, което звучи в залата“, посочи още Георгиева.

Надежда Иванова, която е била диригент на хор „Космически гласове“ , отбеляза, че за Борис Христов може да се говори много и никога няма да е достатъчно, защото той е символ на най – висшата форма на професионализъм. „Имах възможността да се запозная и по-детайлно от биографията му. Прочетох я на един дъх - животът му е уникален, изпълнен с борба, но с една много ясна цел, че трябва да представи България по най – добрия начин и го прави“, каза тя. 

Иванова каза, че по време на представянето на списание ЛИК са чути много коментари и повечето се повтарят, но той е наистина уникален. „Имах възможността да посетя неговата къща музей. Влизайки в двора, те побиват тръпки сякаш си в нещо познато, но и в същото време в нещо „извънземно“. Знаеш кой е живял там и с какво е допринесъл и че е нещо извън всички рамки, които си си представял“. 

Според Иванова Христов е направил саможертва, като е напуснал родината си. „Всяка една роля, която е изигравал, не е била просто роля - да се качи на сцената, да изпее вярно нотите и верния текст. Той е изпадал в толкова дълбок труд, за да проучва самия образ и епохата, в която трябва да се превъплъти“. Надежда Иванова посочи, че неин спомен още от ученическите години е, че Борис Христов и Борис Годунов вървят заедно. Тя смята, че когато композиторът Модест Мусоргски е писал операта „Борис Годунов“ , си е представял гласа на Борис Христов. 

Според Александра Филипова, която е завършила Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в град София, освен че Борис Христов е бил страхотен професионалист, той нямало да е това, което е без неговия характер. По думите й певецът е притежавал завидна дисциплина, но това само по себе си не стига. Христов е правил неща, които са дори присъщи само на актьорите. Филипова отбеляза, че не е изучавала тясно класическа музика. Според нея трябва да има по-задълбочено изучаване на Борис Христов не само в училище.