Винаги съм чувствал, че имам дълг към личността на Борис Христов. Моята любов и привързаност към него е в основата на това да правя неща, свързани с неговата памет. Това каза Пламен Бейков, директор на Държавна опера – Русе и един от последните специализанти на Борис Христов в някогашната създадена и ръководена от него Българска академия за изкуство и култура в Рим. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в родния си град Свищов по повод представянето на септемврийския брой на списание ЛИК на тема „Великият бас Борис Христов“, посветен на 110-годишнината от рождението му.
Всичко, което реших да създавам и е тясно свързано с музей „Борис Христов“, започна с два предварителни концерта в Пловдив и в София, в които прозвучаха най-интимните и съкровени до маестрото български и руски песни, посочи басът Пламен Бейков. Сега сме на прага на друга инициатива, отново по проект на музей „Борис Христов“ и със съдействието на Министерството на културата. Чрез нея на 4 ноември в първо студио на Българското национално радио (БНР) ще се състои по един концерт във всеки един от българските оперни театри с диригент и с техните оркестри, каза Бейков. По думите му от всеки един от българските оперни театри ще участва по един бас и така шестима баси ще обиколят всички оперни театри в страната с изключение на Националната опера, но от нея също има представител.
Заедно с това в момента съм на път да осъществя една моя мечта отпреди 10 години. Тя е свързана с концерт, на който да прозвучат 20 български песни, които Борис Христов е харесвал, а някои от тях е записал и прибирайки се в България е подарил по един екземпляр на родителите си и на Националното радио, заяви Пламен Бейков. Той посочи, че е открил тези песни в библиотеката на Борис Христов, намираща се в Българския културен институт в Рим. По думите му това са песни, които той е имал желание да изпълни и които са с много интересни редакционни намеси, както и негови бележки.
Басът и драматург на Русенската опера добави, че познава Борис Христов като изключително емоционален човек. Когато успявахме да изпеем някоя фраза по начина, по който той очакваше, бяхме подложени на изпитанието на внезапните му сълзи, но когато усетеше дори малък признак на незаинтересованост, тогава трябваше да понесем неговите упреци, разказа Бейков. Въпреки това извън работата той беше благ и скромен, допълни ученикът на Борис Христов.
Той описа лекциите на своя Маестро като свещенодействия. Като истински родител той знаеше как да ни щади, как да ни насърчава и амбицира, посочи Пламен Бейков. Пример от Борис Христов може да се взима и дълго след смъртта му, каза още той.
/РБ/
news.modal.text