site.btaМузеят "Белведере" във Виена представя монографична изложба на финландския художник Аксели Гален-Калела

Музеят "Белведере" във Виена представя монографична изложба на финландския художник Аксели Гален-Калела
Музеят "Белведере" във Виена представя монографична изложба на финландския художник Аксели Гален-Калела
Аксели Гален-Калела, Изглед към езерото, 1901 г. Снимка: Финландската национална галерия, Хелзинки / Хану Пакаринен

Виенският музей „Белведере“ показва монографична изложба на финландския художник и представител на модернизма Аксели Гален-Калела. Характерен за творбите му е диалогът между финландски и транснационални източници на вдъхновение. Експозицията дава възможност на посетителите да проследят взаимодействия в художествения диалог на Гален-Калела с природата и народа на Финландия, с националния епос „Калевала“ и със скандинавския пейзаж. 

Сред най-значимите художници на скандинавския модернизъм около 1900 г., Аксели Гален-Калела се движи в творчеството си между контрастни светове - покритите със сняг гори и необятните езера в родината си, и градове като Париж, Лондон, Берлин и Виена. Той намира своите мотиви главно в природата, хората и митовете на Финландия. Творецът следва както вътрешна потребност, така и международна тенденция, която произтича от художествения реализъм и усилията за политическа независимост по онова време, отразявани в течения като натурализма, символизма и националния романтизъм. 

Изкуството на Гален-Калела играе съществена роля в създаването на новата финландска идентичност около 1900 г., а творбите са и израз на състоянието на душата и засягат универсални теми като любовта и смъртта, отбелязват организаторите. За световното изложение в Париж през 1900 г. той създава щампи и разработва дизайна за мебелите на финландския павилион. Въпреки че по онова време страната е все още под руско господство, Финландия е представена с отделен павилион на изложението. 

Сред 56-те творби в изложбата, сред които множество едроформатни произведения, са 14 картини, показвани във Виена в началото на века. През 1901 г. художникът е поканен да участва в годишната изложба на Виенския сецесион. Основано през 1897 година от Густав Климт и негови съмишленици, това течение в изкуството преследва целта да предостави платформа за нови разработки и нови идеи с международен обмен. Гален-Калела участва в експозицията на скандинавските художници в рамките на годишната изложба. На него е посветен и брой на списание „Вер сакрум“, издание на Виенския сецесион.

Картината „Пролет“ е поръчана на финландския творец за виенската „Галерия на модернизма“, предшественик на днешния музей „Белведере“. Ентусиазираните отзиви в пресата възхваляват преди всичко развитието на Гален-Калела към стилизация и монументалност. През 1904 г. художникът е поканен втори път да участва в годишната изложба на Сецесиона, на която представя три пейзажа и осем скици за проект за мавзолей на Юзелиус, поръчани от индустриалец, който тъжи по преждевременно починалата му дъщеря. Гален-Калела, който също губи малолетна дъщеря, разработва мотиви, символизиращи триумфа на смъртта над тялото и триумфа на душата над смъртта. Оригиналните фрески са унищожени при пожар през 1931 г., но едроформатните цветни скици са запасени до днес и са част от съвременната изложба.

По думите на генералната директорка на „Белведере“ - Стела Ролиг Аксели, Аксели Гален-Калела е част от международната мрежа на Виенския сецесион, от творбите му се е възхищавал авангрдът на Виена в началото на миналия век. Културната среща на художника с Виена дава повод и определя хронологичния фокус на тази изложбата в "Белведере", организирана в сътрудничество с Музея на изкуствата „Атенеум“ към Финландската национална галерия в Хелзинки. 

(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)

 

 

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:09 на 27.09.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация