site.btaБългария е една от най-богатите страни на туристически обекти и сред най-малко познатите, каза вицепрезидентът на България Илияна Йотова

България е една от най-богатите страни на туристически обекти и едновременно с това е една от най-малко познатите. Това каза вицепрезидентът на България Илияна Йотова по време на форума „Бранд България - Чудесата в ЮНЕСКО“, организиран от вестник „Стандарт“.

Събитието се проведе днес по повод предстоящото домакинство на България на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО. 

„Много отдавна говорим, че това културно наследство трябва да бъде обвързано с туризма. Правили сме много дискусии и с присъствието на експерти в тази област, и в областта на културата и образованието. Така и не намерихме онзи състав на Министерството на туризма, който да предложи най-добрата формула, по която тези части, две страни на този процес могат най-накрая да се срещнат“, каза още Илияна Йотова.

Тя отбеляза, че въпросът не е в това да се направи един туристически обект, а да се създаде цялостна рамка, да се покажат туристически маршрути. 

ВАЖНО Е ДА ИМА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

България има добре развит туризъм, но той не е културен туризъм. България се цели в грешен таргет туристи, каза Найден Тодоров, служебен министър на културата. Според него сме забравили на какво сме наследници. Забравили сме какво притежаваме и какъв е нашият потенциал, смята той.

Ние искаме да променим това - искаме да се говори за хубавите неща в България. Имаме велика история, имаме велик потенциал, но онова, което ни е нужно, е да си спомним. Ние искаме да променим визията за България, защото по света може да се говори затова, което виждаме на екраните, а не за проблемите на България, обясни министърът.

Надявам се, че догодина по това време ще бъдем по-горди да се наречем българи, каза още Тодоров.

ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРЕДСТАВИМ ПРЕД СВЕТА

Само след месеци България ще бъде домакин на 47-ата сесия на ЮНЕСКО. Очакват се над 4000 висши представители от близо 200 страни и ако се съди по последните две подобни събирания  – в Саудитска Арабия и в Делхи, броят на присъстващите ще е много по-внушителен, обясни Славка Бозукова, издател на вестник „Стандарт“

По думите й това заседание няма да е просто поредното. То ще е юбилейно и за света. Но и за България. За света, защото учредяването на ЮНЕСКО е точно преди 80 години - през есента на 1945 година, веднага след приключването на Втората световна война, когато започват обединените усилия на мирното възстановяване. За България – то идва 40 години след първото ни и единствено домакинство на Генералната асамблея на ЮНЕСКО. За съжаление и 40 години от приемането на последния ни обект от материалното наследство в ЮНЕСКО – Тракийската гробница в Свещари, обясни тя.

Домакинството ни дава не само уникална възможност да представим на живо обектите в ЮНЕСКО и да убедим света, че имаме нови чудеса, които заслужават да са част от световното културно наследство. Днес е първата дискусия от поредица такива, каза Бозукова.

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

„Министерството на туризма винаги е подкрепяло културата“, каза Павлин Петров, заместник-министър на туризма. Той отбеляза, че България има природа, има история, има култура и всичко това допринася за развитието на туризма.

„Този микс превръща България в привлекателна туристическа дестинация за туристи от целия свят. От нас зависи да успеем да запазим и съхраним културното наследство и най-вече – да обучим и съхраним хора, които да могат след себе си да повлекат голяма маса от туристи, които да идват в България, за да преживеят нашата история и да се запознаят с нашата култура“, добави още той.

Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, коментира, че нашите културни обекти не отговарят на ключовите критерии, затова трябва да се заложи на сигурното. „Без колебание бих посочил солниците в Провадия като обект, който е с най-големи шансове“, уточни той. Според него другият обект, който има несъмнени шансове, е Плиска в категорията „Културен пейзаж“.

„Всеки трябва да се бори за своята лична култура, защото само хората, които имат такава, могат да се борят за национална“, каза проф. Андрей Чорбанов. По неговите думи голяма част от нашата национална култура в момента не се намира в българските земи.

„Предвид това, че християнството е много дълбоко вплетено в културата на българина и ние духовниците гледаме много особено на това нещо. Един от акцентите, които искам да предложа за тази сесия на ЮНЕСК , е столичният храм „Света София“, каза отец Лъчезар, представител от столичния храм „Света София“.

Акад. Иван Гранитски отбеляза, че нямаме една ясна национална стратегия и цели, накъде вървим и защо натам вървим. „Преди години се говореше за смяна на цивилизационния модел от доста безпросветни политици. Отдавна сме избрали своя цивилизационен модел. Това става с приемането на християнството, на православието, от свети княз Борис Михаил“, допълни той.

Димитър Бръчков, кмет на Община Петрич, предложи обектът Хераклея Синтика да бъде представен на следващата сесия на ЮНЕКО. „С Хераклея Синтика ние презентираме не само Петрич, но и България“, каза той.

Кметът на Община Сандански Атанас Стоянов даде предложение да покажем чудесата на нашето духовно богатство. Според Красимир Герчев, кмет на Община Разлог, трябва да се обърне внимание и на нематериалното наследство – Добърските баби, кукерските игри, които може да бъдат представени на следващата сесия на ЮНЕСКО.

Зам.-кметът на Община Шумен Даниела Русева поиска целия мадарски парк да бъде под закрилата на ЮНЕСКО, не само Мадарският конник. 

Проф. Стоян Денчев, дългогодишен ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии,  предложи включване на българската книжовност и включване на българските читалища  в „Бранд България“.

 „София има опит, има волята да бъде гостоприемен домакин на големи професионални форуми по тема култура и културно наследство“, каза Яна Генова, столичен заместник-кмет в направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности​​​​​​​“. По думите й София работи по две, свързани с темата стратегии. Едната е „Изкуството – новата енергия за градско развитие“, а другата – „Стратегия за развитие на туризма“. В последните десет месеца това са едни добри ориентири, добри документи по тема културно наследство, допълни тя.

Предлагам да излезем с декларация, която да адресираме до всички представени парламентарни партии и тези, които ще се явят на изборите на 27 октомври, с ясното настояване в техните политически програми да бъде заложен „Бранд България“ с конкретно финансиране, каза Мартин Захариев, заместник-председател на Националния борд по туризъм. Според него необходимият бюджет е над 5 милиона евро, които трябва да бъдат заложени в бюджетите на Министерството на културата и Министерството на туризма.