Премиерата на „Ахав“ – новата стихосбирка на Васил Славов, ще се състои на 4 октомври, в галерия „Арте“. „Съавтор“ на книгата е художникът проф. Станислав Памукчиев, чиито репродукции присъстват на корицата и по страниците на изданието, съобщават издателите от „Факел“.
Водещ на събитието ще бъде Румен Леонидов, който освен за лириката на Васил Славов, ще говори и за романа на поета „Строфи на кръвта“.
„Васил Славов – и в поезията, и в прозата – е отдавна на върха, без сам да знае. Може би, защото никога не е знаел, че е „човек на изкуството“, а работник, приведен над пътя, по който върви и отминава... Човекът“, казва поетът Борис Христов.
По думите му „Строфи на кръвта“ е преболяна книга – пореден опит на Васил Славов след „Фургоните на Адамсбърг“ от 1998 и „Тунелите на Галицин“ от 2001, завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него, завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. „Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя – второ поколение емигрант – и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието“, казва Борис Христов.
„Особено ценни за сюжета, реализиран с постмодернистично смесване и преплитане на мемоарно и фикционално, са писмата от семейния архив между писателите-дисиденти Георги Марков и Атанас Славов (баща на автора), справките от службите за сигурност за поета Константин Павлов, както и преписките с известни емигранти като писателя Ванцети Василев и художника Атанас Згалевски – все документи, които биха представлявали интерес за изследователя и за историографа. Надявам се, че ще бъде оценен нейният принос за съвременната българска литература“, допълва Борис Христов.
По думите на Румен Леонидов, Васил Славов е градски поет, поет без роден край, но пък с родна столица: „Не е дишал пейзажите на крайните квартали, не се е вслушвал в махленските им разправии, опознавал е света около себе си в зелените пелени на Витоша, губел се е в сънищата на млечните ѝ мъгли. Но не само по своя произход, поезията на Славов е различима, а най-вече заради интелектуалната ѝ свръхчувствителност и болезнена разсъдъчност. В нея има сподавена недоизказаност и същевременно остро навлизане във вечните теми, в тайнствата на словесата, във видимата им и невидима материалност“.
„Поетиката на Славов е поетика на катарзиса, на пречистването на съвестта, на обновленото доверие към живота, на превъзходството, на вътрешния свят пред външния. Това е изкуството на изпитанията – да не се поддадеш на мрачните предчувствия, искащи да те превърнат в „Звяр“, да не се озовеш в „Следверие“-то, където хленчат бедните духом, да си част от състраданието на мислещото човечество. В издирването на себе си, Славов се преоткри като „Ням“ в онемяването от несъгласията си, но сега излиза с цялата си мощ на повърхността на космическия океан с виденията си в „Ахав“. Тук биваме облъхнати от светлоструйна, драматична изповедност, от изобилието на словоцветието, застиваме в размисъл пред гибелната съдбовност на тази лирика. И в тази книга авторът е строг към обострената си чувствителност, и както винаги, много прецизен към всяка промисъл. Васил премина през дългия, кръстов път на приношението и опрощението, за да застане до най-надарените поети на своето поколение, но с неподражаем силует, с различен, магнетичен профил и с респектираща модерна душевност. Той осъзнава това. За нас остава да проумеем поетическото му познание. И да се доверим на смисъла и надсмислите на мъжествената му поезия“, казва още Румен Леонидов.
Васил Славов е роден през 1958 г. в София, син е на писателя Атанас Славов. Завършва английска филология в Софийския университет. Прави преводи и пише критика, участва в първите броеве на „Литературен вестник“, списанията „Мост“, „Глас“ и „Нава“. Дебютът му на поет е през 1989 г. със стихосбирката „Спомен за потоп“. Същата година заминава за САЩ, където живее и до днес, там специализира литература в писателската програма на Pennsylvania State University. Негови стихове са превеждани в САЩ и Великобритания, многократно са включвани в антологии у нас и в чужбина. На български има издадени няколко книги, между които белетристичните сборници "Фургоните на Адамсбърг" (1998 г.), "Записки на препарирания" (2001 г.), стихосбирките "Бич Божи" (1992), "Американа" (2010 ), "Звяр" (2014), "Следверие" (2017), "Ням" (2021). През 2023 г. излиза автобиографичният му роман "Строфи на кръвта". Печелил е награди в различни конкурси. Двукратен носител е на наградата от националния конкурс за поезия „Биньо Иванов“, на приза за поезия на името на „Дамян П. Дямянов“, както и два пъти е отличаван със съпътстваща награда в Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“.
/ДД
