site.btaПроф. Здравка Василева показва любими места от въображаеми пътувания в изложба във Варна

Художничката Здравка Василева гостува на варненската галерия „Ларго“ с живописна изложба озаглавена „Любимо място“. Това е втората й самостоятелна изява в артпространството. 

Платната са рисувани специално за представянето. На тях зрителят ще открие кътче от парк, закътано заливче с напечени от слънцето скали, гледка над покривите на сгради, открила се от малка тераса, задна уличка на крайбрежно градче в летен следобед, скрит от непознати очи вътрешен двор, детски портрети.

Сюжетите в платната ми не са реални места, не са пейзажи от натура. Всичко е въображението и мечтата ми за пътуване, каза пред БТА Здравка Василева. Тя смята, че художникът пътува постоянно в буквален и преносен смисъл. Има желание духът му да не се спира на едно място, защото по принцип е ограничен от стоенето пред статива в ателието. Затова мечтае непрекъснато за пътешествия. 

Художничката е установила няколко пъти, че някои от пейзажите, които вижда докато пътува, вече ги е нарисувала. „Открих мотив от своя работа на място, на което бях за първи път. Това беше много приятно преживяване. Има някаква връзка между местата и стремежа ни да бъдем там, така че това е една компилация“, сподели тя. Едно ъгълче от света, единствено и само твое, защото никой друг, на друго място, в друг момент няма и не може да има точно тази гледка, да вижда точно това парченце небе, точно тези покривчета и върхове на кипариси, точно тази красота и хармония.

Заглавната картина в изложбата „Любимо място“ също е измислен сюжет, но е мотив, който авторката свързва с детството си. Това е един фонтан в градската градина в родния й град Пловдив, който винаги й е било приятно да види, макар че в картината той е изобразен различно в по-драматични и сурови цветове. „Смислените неща в изкуството са устойчиви архетипни моменти със значение. Детството е едно вдъхновение не само за художника, а за всеки човек за цял живот. То ни „размеква“, но винаги ни дава основа и мотив да продължим напред. Природата също е неизчерпаем източник на идеи. Няма по-виртуозен художник от божественото. Понякога се възхищаваме на залез или изгрев, но опитвайки се да го нарисуваме, получаваме сладникава кичозна картина. За да предадем тази хармония и светлина се иска не буквалното изобразяване, а преосмислянето и пречупването през нас самите, защото ние не сме просто механизъм за пресъздаване на натурата“, смята Василева. 

Тя добави, че много често хората припознават в нейните портрети себе си или своите деца, а в пейзажите определени места, които са виждали. „Без да го търся се получава един своеобразен диалог между автор и зрител. По този начин картината ни свързва и е място за среща“, каза художничката. 

Изложбата продължава до 15 октомври.

Проф. Здравка Василева е родена през 1977 г. в Пловдив. Завършила е Живопис в Националната художествена академия (НХА) в София. Представяла е самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Бургас, както и в Швейцария. Има участия в сборните изложби „2 Монолога“ с Георги Щърбев в Пловдив (2007), Femininiti в галерия Au Virage, Швейцария (2008), „Точки на пресичане. Художници рисуват художници“ в Софийска градска художествена галерия (2010), „Идентичност между символика и цветове“ - пътуващ проект между Академия Брера в Милано и НХА (2018), Българо-китайска изложба на преподаватели в Пекин (2018). Има номинация за живопис в Биеналето „Приятели на морето“ в Бургас (2018 и 2020), както и номинация за живопис от Националната изложба за съвременно изкуство на Алианц-България (2012 и 2014). Живее и работи в София. Ръководител е на катедра Живопис в НХА.