site.btaКнига „Пламенни надежди“ разказва на два езика непознати истории за български будители

Книга „Пламенни надежди“ разказва непознати истории за български будители на два езика – български и италиански. Автор е отец Анджело Габриеле Джорджета, който е свещеник пасионист, завършил Папския Източен институт за църковни науки в Рим, съобщават издателите от Националното издателство за образование и наука (НИОН) „Аз-буки“.

Книгата е посветена на 350-годишнината от смъртта на първите български будители Петър Парчевич, Петър Богдан Бакшич и Филип Станиславов, както и на 400-годишния юбилей от създаването на първото българско хуманитарно училище в Чипровци през 1624 г. В „Пламенни надежди“ пише, че основател на училището е епископ Илия Маринов, а в него учат 60 деца православни и католици, които след това ще станат отлични търговци и занаятчии.

В училището са изучавали българска, латинска и турска граматика. Там се зараждат и идеите за едно свободно и мирно общество, разказват издателите. По думите им именно в Чипровци се заражда идеята за националноосвободително движение, което обхваща няколко поколения активни българи, търсещи връзки и помощ от силните европейски управници и народи. „Въстанието ще избухне, но за съжаление, през 1688 г. ще потъне в кръв заради предателство“, допълват от „Аз-буки“.

„Пламенни надежди“ разказва за начина на зараждането на католицизма в България.

Книгата е с научен консултант проф. Лилия Илиева, открила първата и най-стара история на България, написана от Петър Богдан Бакшич – „За древността на бащината земя и българските дела“. Според нея трудът на отец Джорджета е плод на много усилия и добро познаване на библиографията, която на практика започва да се трупа след труда на банатския българин академик Еузебий Ферменджин - Acta Bulgariae ecclesiastica ab anno 1565 usque ad annum 1799, публикуван през 1887 г. От него авторът е цитирал някои документи, практически неизвестни на културната общественост в България, посочва проф. Илиева.

По думите ѝ съществен принос на автора е изтъкването на един от първите новобългарски поети – Павел Дованлийски (Дуванлийски), представен и с неизвестни у нас биографични подробности. „Този представител на пловдивските католици е усвоил техники на стиха, развити в различни европейски литературни традиции – главно италиански и хърватски, и успешно ги е приложил за създаването на поезия на народен български език. Чрез книгата на отец Джорджета се открива нова страница в изследванията на тази поезия, която обаче все още чака своя предан почитател и популяризатор“, разказва проф. Лилия Илиева.

„Пламенни надежди“ се издава по проект на културна асоциация „Паралел 43“ – Рим, с финансова подкрепа по национална програма „Неразказаните истории на българите“ на Министерството на образованието и науката.

Отец Анджело Габриеле Джорджета е пасионист и мисионер в България в продължение на пет години. След това работи в Болоня и Римини сред млади хора и семейства, докато не става енорийски свещеник на Сан Феличе в областта Молизе. Роден е в Монтемитро, създадено от хърватски и балкански бежанци през XVI век. Отец Анджело разказва, че в неговия край говорят на диалект, който местните наричат „на нашу“, което означава „по нашенски“. Когато попада в България, отец Анджело много бързо усвоява българския език, дори смята, че този език прилича много повече на техния диалект, отколкото на хърватския, за чиито наследници се смятат, отбелязват от „Аз-буки“.

/ ГН