Бразилски учени са открили единственият представител на мейофауната, който изглежда е "имунизиран" срещу микропластмаси и не ги натрупва в организма си - бавноходката, известна със своята устойчивост на различни екстремни условия, пише Сайънс алърт.
Скалите се разбиват в морето като пясък. По същия начин океанът е неизбежна дестинация на разпадащите се човешки отпадъци: микропластмасите. Подобно на естествените седименти, тези малки синтетични гранули също си проправят път към стомасите на морските обитатели.
Но един мъничък организъм, прочут със способността си да се връща към живот след пътуване в космоса, замразяване, варене, задушаване и дори бомбардиране с радиация, изглежда притежава още един скрит "коз". При изучаването на различни дребни същества, бавноходките са се оказали неуязвими за микропластмасата.
Авторите на настоящото изследване от Федералния университет на Пернамбуко са направили откритието, докато са изучавали мейофауната - морски безгръбначни, които живеят в зоната на приливите и отливите. Това са организми с размери от 45 микрометра до един милиметър.
Изследователите са събрали проби от плитките седименти на плаж на североизточното крайбрежие на Бразилия по време на отлив. В тях учените са открили 5629 отделни създания, включително нематоди, различни видове червеи, акари, ракообразни, бавноходки и други.
Организмите са били държани в резервоари, които максимално имитират естествената среда. В контейнерите са били добавени 100 грама утайка, съдържаща различни количества пластмасови частици.
Направеният анализ е показал, че всички дребни създания са погълнали микропластмаса, с изключение на бавноходките.
"Отсъствието на потребление на микропластмаса от тези създания вероятно се дължи на структурата на хранителния им апарат, който включва устна тръба с игла, използвана за пробиване и засмукване, а не за поглъщане на плячката цяла", пишат учените в публикация в научното списание PeerJ Life and Environment (PJLE).
Бавноходките са известни с това, че понасят много високи и много ниски температури, високи нива на радиация, продължителна дехидратация и дори космически вакуум.
Макар да е любопитно да се открие още една заплаха, към която бавноходките изглеждат неподатливи, изследването насочва вниманието към по-сериозните последици от микропластмасата в този малък, но значим мащаб от живота на Земята.
/ТС/
news.modal.text
