site.btaАязмо и параклис привличат миряни в разградското село Пороище

Аязмо, за което се вярва, че е с лековита вода и параклис привличат целогодишно миряни в разградското село Пороище. Параклисът носи името „Света Марина“ и се намира на километър от селото в гората. Водата, която извира от аязмото, е сочена за лековита за целия организъм, а параклисът е свещено място за местните жители на лудогорското село. От незапомнени времена, всяка година на 17 юли в село Пороище се празнува Света Марина като местен селищен празник, разказа за БТА един от местните жители Христо Василев-Антимовски, филолог и историк.

Населението на Пороище възприема светата великомъченица Марина като своя духовна небесна покровителка. Всяка година рано сутринта на 17 юли местните се събират в църквата "Св. Атанасий" в селото, за да запалят свещ. По традиция след това всички заедно тръгват към параклиса, където се отслужва литургия и водосвет от енорийския свещеник Дмитрий Терзи. 

„Аязмото е било една пропукана каменна стена. По предание се знае, че на празника от тази скала протичала тънка ивица лековита свята вода. Предполагало се е, че е имало извор, но с времето се е затрупал и под каменната морена е изменил течението си. През пролетните дъждове бликвали последователно няколко изворчета, които изчезвали след прецъфтяването на горските и полски теменуги до следващата година“, разказа Антимовски. 

През пролетта на 1908 година се разчува новината, че в Борисовградско, сега Първомайско, Южна България, са намерили изгубената вода от тамошното аязмо по указание на някаква свята жена, известна под името Кортеза от Сливен. Църковното настоятелство използвало този случай и решило да търси изворното място на пороищенското аязмо. Местни майстори каменари започнали ръчно да разбиват скалата, но без успех. Двама от тях били изпратени при Кортеза за напътствия. След завръщането си започнали да разбиват канарата чрез взривяване с каменарски барут. При последното избухване пред тях се разкрива пещера с буйна подземна река, отбеляза Антимовски. 

Той посочи, че първият тържествен молитвен водосвет на аязмото е извършен от тогавашния свещеник Петър Стоев Копчалийски. Параклисът е построен през 1943 година. Под ръководството на тогавашния общински кмет Петър Пенков през месеците юни и юли кметството, потребителната кооперация и църковното настоятелство организират съвместна строителна група начело с известните тогава братя Стакови. На 30 юли отец Иван Захариев освещава постройката като параклис, какъвто го знаем и до днес, разказа Антимовски. 

„В продължение на няколко години е забранено да се извършва религиозна служба на аязмото. Прекъснатата традиция да се посещава аязмото на 17 юли е подновена по идея на енорийския свещеник Дмитрий Терзи и на Милена Иванова, църковна настоятелка на храм „Св. Атанасий“ през 2011 година. От така посочената дата и година отец Дмитрий ръководи посещенията на православните миряни на параклиса „Света Марина“, в който блика подземния аязмен извор“, отбеляза Антимовски. 

За БТА отец Дмитрий Терзи разказа, че водата в аязмото е лековита за целия организъм. „Тя не лекува конкретен орган, както повечето извори – водата в това аязмо пречиства и лекува цялото тяло“, посочи отецът. Свещеникът обясни, че всяка вода, която извира в дадено аязмо, лекува определен орган – очи, жлъчка, бъбреци, черен дроб и други. Той отбеляза, че такива води с лечебен ефект върху целия организъм са рядкост. По думите му тази вода лекува всички органи и всякакви болести, цялото тяло. „Много хора са ме питали за какво помага водата, може ли тя да излекува определен орган или болест, а аз им казвам, че водата е лековита за абсолютно целия организъм“, посочи той. Това се дължи на факта, че по предание водата извира от много далеч, от някакво свято място. Докато стигне до аязмото в селото, тя се слива с други извори. По този начин водата придобива различни лековити съставки, разказа отецът. „В тази вода има множество съставки, които пречистват кръвта – именно от там идва лековитото действие върху целия организъм“, отбеляза отец Дмитрий Терзи. 

По думите му свещеното действие на водата в аязмото се поддържа, след като бива осветена веднъж годишно на празника „Света Марина“. „Всеки, който отиде да си напълни вода от аязмото, през което и да е време на годината, може да е сигурен в лековитите свойства на свещената вода от извора“, увери отец Дмитрий Терзи.