site.btaТоя талант не бива да се губи, казва Владимир Димитров-Майстора за Стоян Венев, чиято 120-годишнина отбелязваме

„Тоя талант не бива да се губи“. Това казал Владимир Димитров-Майстора, виждайки творбите на едва 15-годишния Стоян Венев. Той пръв открива таланта на даровития младеж и го насочва към училище в София. Днес отбелязваме 120 години от рождението на това „талантливо момче“, чието име днес се нарежда сред най-именитите художници.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 120-ГОДИШНИНАТА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представя изложба „120 години от рождението на Стоян Венев – български художник, живописец, карикатурист и график“. Експозицията ще бъде открита на 23 септември и може да бъде разгледана до 23 октомври.

Юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев бе открита снощи в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.

РАБОТИ ПРЕДИМНО В ОБЛАСТТА НА ЖИВОПИСТА И КАРИКАТУРАТА

Стоян Венев е роден в с. Скриняно, Община Кюстендил. Още съвсем малък остава сирак. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, при проф. Борис Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов. Дарованието му се проявява с еднаква сила както в живописта, така и в карикатурата. Творбите му показват нищета, в която живеят хората в българското село, затова не се харесват на властта и през 1933 г са конфискувани. А по-късно е осъждан за богохулство и порнография. Подведен е и под отговорност по тогавашния Закон за защита на държавата.

Определян е като един от най-достойните последователи на Владимир Димитров - Майстора.

Автор е на множество графики и карикатури. Основни теми в творчеството му са народният бит и фолклор.

ТВОРБИ С ЛЕКА ЗАКАЧКА И НАМИГВАНЕ

Някои от произведенията му се основават на антифашистки идеи, заради което е подвеждан под отговорност. Дългогодишен редактор е на вестник „Стършел“. 

„Стоян Венев е художник, създал самобитно творчество, със собствен почерк и стил и достъпен изразен език. В творбите му винаги има лека закачка или намигване. Рисува с едри краски, едри форми и се отличава с лаконизъм на композицията. За него няма да прозвучи като клише твърдението, че е „емблематичен художник“ – с разпознаваем щрих и тематика, претворил с разбираща и всеопрощаваща усмивка живота на обикновения човек и неговите житейски прегрешения, българските нрави, мотиви из българския фолклор и родната природа. В този смисъл той е изненадващ и с лиричния си поглед към нейните красоти, които пресъздава с четката си“, разказват от кюстендилската художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора“.

Критиката посочва, че в творбите на Венев винаги има лека закачка или намигване. Рисува с едри краски, едри форми и се отличава с лаконизъм на композицията. 

Стоян Венев представя самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участвал е със свои картини в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ и Ню Йорк. Организирани са шест юбилейни изложби – през 1954, 1964, 1974, 1984, 2004 и 2014 година.

ОТКАЗВА СЕ ОТ ДЕПУТАТСКОТО МЯСТО

След 9 септември 1944 г. Стоян Венев е избран за народен представител. Само два месеца по-късно обаче той се отказва от депутатското място с аргумента „Четките ме чакат и плачат за мен. Не мога да зарежа рисуването“ и се връща на село. 

Той е член-съосновател на Дружеството на новите художници. Лауреат е на Димитровска награда през 1950 и 1953 г., удостоен е със звание „Народен художник“ през 1954 г. и „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1965 г.  Венев е обявен за почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г., а в галерията на Майстора в града има и зала, носеща неговото име. Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции. През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда. Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.

Умира на 20 март 1989 г.

/ВСР