site.btaПроф. Петър Петров – талантлив актьор и културен интерпретатор

Много си е жизнен човекът, динамичен карагьозчия, всичко играе, рецитира, даже пее, вследствие на което е толкова зает, че не си сигурен дали блуждаещите му очи не гледат през теб. Но панихидата си е панихида – тържествен обряд, чества се някой или въобще нещо, при което един артист, професионален или не, играе централната роля. Пепи Петров е високопрофесионален. Драматична или комедийна роля, реч, елегичен или героичен стих, естетичен коментар, историческо или религиозно възпоменание – копче не можеш да му кажеш. Понякога е малко по-тържествен, вероятно гласът му съдържа нещо непоправимо достолепно, понеже иначе осанката му е далеч от внушителността на Стефан Гецов, да кажем. Не, той е просто талантлив актьор и културен интерпретатор в широк спектър. И накрая, но не на последно място – Пепи е приятен и интересен събеседник, особено, ако ти се откажеш да говориш. Думите са на кинокритика Иван Стоянович – за Петър Петров, актьор и педагог. Днес се навършват 85 години от рождението му.

Той е роден на 20 септември 1939 г. в София, в семейството на учителка и съдия. През 1957 г. е приет във Висшия институт за театрално изкуство (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, НАТФИЗ) в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. През 1961 г. завършва актьорско майсторство и до 1964 г. играе на сцената на Държавния театър „Адриана Будевска“ в Бургас. Първите му роли в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“) са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова, където играе от 1964 до 1999 г.

През 1964 г. Петър Петров печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на младия поет Недялко Йорданов.

От 1981 до 2006 г. е преподавател по сценична реч в НАТФИЗ, а от 2001 г. – в театралния колеж „Любен Гройс“. След дългогодишна работа със студентите си през 1997 г. защитава докторат, а през 1999 г. – професура.

НАД СТО РОЛИ В ТЕАТЪРА

Проф. Петър Петров изиграва над 100 роли в театъра и над 15 в игрални и телевизионни филми. Има многобройни участия в телевизията и радиото. Едни от най-емблематичните му роли са Сали в „Дундо Марое“ от М. Дръжич, Филип ІІ в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер, кардиналът в „Карл Джон“ по Фридрих Дюренмат, Едуард в „Лека болка“ от Харолд Пинтър и др. Участва във филми и телевизионни постановки, сред които „Борис І“ (1985, режисьор Борислав Шаралиев), „Чичовци“, „Екерман за Гьоте“ и др.

„Когато подготвях ролята си в „Дундо Марое“ под режисурата на югославския режисьор Мирослав Белович, се захванах да уча иврит. Това придаде национален колорит на образа. В детската пиеса на Иван Радоев „Голямото куче на малкия Иванчо“ играех дебел японец и посещавах японист. Ето ти друг колорит. Японците не могат да произнасят „в“ и вместо „вън вали“ става „бън бали“, разказва актьорът.

През 2011 г., в театралния колеж „Любен Гройс“, изиграва последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануй, в постановка на Надежда Сейкова.

В СВЕТА НА ЛИТЕРАТУРАТА

Петър Петров е автор на книгите „Жреци на живото слово“ (2003), „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор“ (2004), „Срещи на сцената и извън нея“ (2006), „Литературният спектакъл – глас и процес“ (2006). Също така е автор и на телевизионни сценарии.

Съпруга на Петър Петров е Михаила Стайнова – историчка и поетеса, дъщеря на юриста и политик акад. Петко Стайнов и писателката Анна Каменова. 

Проф. Петров се занимава с преиздаване и издаване на трудовете и спомените на Михаил Маджаров – исторически произведения; акад. Петко Стайнов и на писателката Анна Каменова, на Михаил Войников и стиховете на Михаила Стайнова, които излизат под заглавие „Зелено стакато“. Той подрежда и недовършените мемоари на Анна Каменова, които издава – „Напиши за този род!“ – кн. I и „Откъснати страници“ – кн. II. 

Проф. Петър Петров умира на 12 август 2012 г.

/ДД

/МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 13.8.2012 г., в. „Труд“, бр. 177/6.8.1994 г., в. „Демокрация“, бр. 292/13.12.1995 г., Кой кой е в България. София, 1998, с. 565, в. „Новинар“, бр. 302/20.12.2003 г., Голяма енциклопедия България, т. 9. София, 2012, с. 3396, https://theatremagazine.wordpress.com/2019/09/17/проф-д-р-петър-петров-рицарят-на-слов/.