site.bta„Малкият принц“ в Младежкия театър: Притча за любовта към човека

Магично, истинско, душевно, чисто. Така изглежда „Малкият принц“ на сцената на Младежкия театър, според част от екипа на премиерното представление.

Това е най-приказният спектакъл от всички, които досега съм правила, казва пред БТА режисьорът Веселка Кунчева. „За мен това е като притча – за любовта към човека, за любовта между самите нас, за детето, което трябва да израсне, и за възрастния, който трябва да задържи детето в себе си. В тази спираловидност на човешкия живот трябва да задържим детето в себе си, независимо какво ни се случва – това е приказката, която ни разказа Екзюпери“, допълва тя.

„Търсенето на любовта, на първо място, както и да останеш верен на детето в себе си, да не се отчуждаваш от човека в теб. Учи те да бъдеш човек – това е „Малкият принц“, казва Теодор Ненов, в ролята на Малкият принц. Това е текст, който може да докосне всеки човек по различен начин, и който можеш да разчетеш по различен начин – в зависимост от мястото, на което си ти самият, смята Моника Иванова, в ролята на Розата.

„Ясно е, че това е заглавие, което всеки вече има представа как трябва да изглежда. Опитали сме се да запазим автора – през себе си, защото ние сме творци, които разчитат този текст. Верни сме и на себе си, както и на екипа, с който го създадохме, защото ние работим така, че всички заедно да сме вътре. Не налагаме собственото си виждане. Надявам се, че се получи едно такова такова усещане – че всички ние говорим за този Малък принц“, обобщава Веселка Кунчева. 

Тя е автор и на драматизацията на „Малкият принц“, заедно с Полина Христова. В постановъчния екип са също сценографът и костюмограф Мариета Голомехова, композиторът Милен Апостолов, хореографът Явор Кунчев. Участват още Августина- Калина Петкова, Александър Йорданов, Анна-Валерия Гостанян, Божидар Йорданов, Димитър Иванов-Мич, Игор Коробко, Йордан Тинков, Кристина Янева, София Трейман, Ярослава Павлова.

Режисьорът Веселка Кунчев и актьорите Теодор Ненов (Малкият принц) и Моника Иванова (Розата) пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за театралния език, използван при създаването на спектакъла, за приказността и нейната неизбежност, за вечните теми и очакванията на публиката. И още: Как изглежда Малкият принц в собствените представи на екипа? Колко голям трябва да е човек, за да посегне към „Малкият принц“?

„Малкият принц“ е поезия и философия под формата на приказка? Как изглежда това на сцената?

Теодор Ненов: Изглежда магично, но истинско, душевно и чисто.

Веселка Кунчева: За мен това е като притча – за любовта към човека, за любовта между самите нас, за детето, което трябва да израсне, и за възрастния, който трябва да задържи детето в себе си. В тази спираловидност на човешкия живот наистина трябва някак си да задържим детето в себе си, независимо какво ни се случва – това е приказката, която ни разказа Екзюпери.

Моника Иванова: От моята гледна точка, няма по-точен екип, който да разкаже тази приказка сценично. Магично. Това е текст, който може да докосне всеки човек по различен начин, и който можеш да разчетеш по различен начин – в зависимост от мястото, на което си ти самият.

Беше ли необходим по-специален театрален език при създаването на този спектакъл?

Веселка Кунчева: Да, беше изключително трудно, особено при баланса в текста, с който ние трябва да говорим и на децата, и на децата във възрастните – това е доста специфично. 

Възможно ли е режисьорската интерпретация на Веселка Кунчева да изключва приказност точно в това представление, за изненада на всички?

Веселка Кунчева: Като се върна назад към спектаклите, които сме правили, това е най-приказният от всички досега. Приказността за мен като усещане е да запазим онази нереалност, в която ни препраща Малкият принц. В същото време, имаме и реални картини, които се случват на Земята. Мисля, че постигнахме този баланс. Надявам се зрителите да го да го видят, както ние го виждаме, защото нашите очи са по-други. Ние все пак месеци наред работим по спектакъла. 

Има едно много интересно нещо, което хващам сега, когато започнахме да събираме спектакъла – че това е приказка в приказката, което е много красиво, много нежно.

Николай Лилиев нарича „Малкият принц“ вечно четиво. Кои са вечните теми, според вас?

Теодор Ненов: Търсенето на любовта, на първо място, както и да останеш верен на детето в себе си, да не се отчуждаваш от човека в теб. Учи те да бъдеш човек – това е „Малкият принц“.

Веселка Кунчева: Любовта към човека.

Моника Иванова: Любовта, и по-скоро онази специфична любов, която е вградена във всеки един, а светът е твърде шумен, за да можеш да я чуеш.

Как изглежда Малкият принц в собствените ви представи?

Теодор Ненов: Като една цветна енергия, която разкрива същината на съществуването.

Моника Иванова: По-зрял от всички възрастни, и същевременно – най-хубавото дете. Всеки може да се огледа в Малкият принц.

Веселка Кунчева: За мен той е като кристал, като човешката душа, в която няма нищо опорочено, няма нищо, което да е докоснато от земното. И постепенно, тази душа навлиза в земята, влиза в нас, в телата ни, в плътта ни. И това е нещо, което трябва да пазим – този малък принц във всеки от нас. 

Това, за което говорите, успя ли да се припокрие с героя, който гледаме на цената?

Веселка Кунчева: Надявам се и вярвам, че е на сто процента. 

Колко голям трябва да е човек, за да посегне към „Малкият принц“?

Моника Иванова: Може би е персонално за всеки... Човек е толкова голям, колкото големи са и мечтите му. Следователно, в този смисъл, трябва да е голям...

Теодор Ненов: Човек трябва да е верен на себе си, да вярва на своята истина. И мисля, че това е пътят – да извадиш чисто това усещане за доброта и разбиране към човека.

Веселка Кунчева: Когато бях много малка, на шест или седем години, за първи път прочетох „Малкият принц“ и никак не ми хареса. Защото Екзюпери въвежда една философия, която е доста дълбока. Следващия път, когато го прочетох, бях трети и четвърти клас и си спомням, че бях много впечатлена. Така че за мен „Малкият принц“ е за деца, които вече навлизат в тази инициация, в прехода между дете и тийнейджър, оттам нататък според мен вече може да бъде разчетен „Малкия принц“. 

До каква степен във вашата интерпретация има бягство от текста, от неизменните очаквания и нагласи на публиката към „Малкият принц“? 

Веселка Кунчева: Ясно е, че това е заглавие, което всеки вече има представа как трябва да изглежда. Опитали сме се да запазим автора – разбира се, през себе си, защото ние сме творци, които разчитат този текст. Мисля, че сме много верни на автора. За мен това е изключително важно. И сме верни на себе си, както сме верни на екипа, с който го създадохме, защото ние работим така, че всички заедно да сме вътре. Не налагаме собственото си виждане. Надявам се, че се получи едно такова такова усещане – че всички ние говорим за този Малък принц.