site.btaПодводна експедиция на Националния исторически музей проучи древното пристанище на крепостта Хрисосотира в Созополския залив
Подводната археологическа експедиция на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов проучи древното пристанище на крепостта Хрисосотира в Созополския залив. Проучванията са финансирани от Министерство на културата. Това съобщиха на Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас.
Същинската подводна работа извършиха петима водолази в четири обособени зони в южната и югозападна акватория на полуостров Хрисосотира. По време на огледа бе картирана зона, наситена с множество цели и фрагментирани късноантични амфори, както и отделни фрагменти от други керамични съдове, съобщиха от музея.
Документирани са амфори от тип LR1, LR2, Samos Cistern Type и северноафрикански амфори. Тяхната датировка е 5-7 век. Съдовете са открити върху пясъчното дъно, частично зарити с пясък, на дълбочина от 6 до 10 м. Интерес предизвиква и откритата желязна късноантична котва, която показва също мястото на приставане на византийски кораби в тихия залив.
При огледите са намерени и фрагменти от средновековни амфори тип Гюнсенин 2А (10-11 век), Гюнсенин 3 (края на 12-13X век); късносредновековни керамични съдове (17-18 век) и късносредновековен железен боен нож. Маркирани на изработената археологическа карта, те показват своеобразна пристанищна акумулация, свързана с товаро-разтоварни дейности в една от най-тихите части на Созополския залив. Тя е част от пристанищната зона на късноантичната крепост Хрисосотира, проучвана десет години със средства на Министерство на културата и Национален исторически музей.
Крепостта на полуострова, в местността Червенка, е една от най-големите в района на Бургаския залив. Обхваща площ от 80 дка и в нея са разкрити крепостни стени, кули, повече от 30 сгради и съоръжения. Тя е своеобразно малко градче, но съществува хипотеза, че е и предградие на късноантичния Созопол.
За наличието на предполагаема пристанищна зона в акваторията на полуостров Хрисосотира данни черпим и от писмените извори, като най-обстоятелствен в това отношение е докладът на граф Толстой от началото на 18 век, казаха от музея в Бургас. От там обясниха, че по всяка вероятност древното пристанище е било разположено в подветрената югозападна страна на полуостров Хрисосотира.
Най-ценните находки от проучванията ще бъдат изложени във временна изложба в залите на Националния исторически музей през декември.
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text