site.btaРайна Кабаиванска е последната истинска примадона, казва Ангел Антонов, автор на книгата „Весталка на операта“

Тя има невероятна харизма. Когато влезе някъде, всичко замира... Да дишаш един въздух с нея е необикновено преживяване. Аз съм забелязвал много пъти как просто всички остават без думи, когато тя се появи. Тя е уникална с това, че е последната истинска примадона от онази епоха, когато все още е имало примадони. Тава казва пред БТА тенорът Ангел Антонов, автор на книгата „Весталка на операта“, посветена на Райна Кабаиванска.

„Днес, неслучайно, певците ги наричат звезди и това е съвсем друго понятие, и то носи съвсем друга характеристика. Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят“, допълва Антонов. 

„Тази книга е искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години авторът се е подготвил, събирайки материали, послушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения“, пише в предговора проф. Боянка Арнаудова. По думите й много ценна е и подбраната дискография, както и идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици.

Авторът прави опит да опише цялото творчество на Райна Кабаиванска – всички нейни роли, официални и неофициални записи, концерти на DVD, рецитали. Цитирани са десетки интервюта. Има богат снимков материал, включително кадри от детството на певицата и от студентските й години в консерваторията.

Много е важно, че книгата е написана от певец за певец, допълва Ангел Антонов: „Има неща, които само певец може да разкаже и само певец може да чуе, да забележи и да обясни. Опитал съм се опиша личния свят на персонажа и личния свят на артиста, и как тези два свята се допират. И как наистина работиш с душата си – и това не е клише, нито празни приказки, защото ти изкарваш всичко от себе си. Влизаш в чужда кожа, използвайки своята собствена чувствителност. Мисля, че това е основното достойнство на книгата“.

Книгата на издателство „Гея либрис“ ще бъде представена на 30 септември в Софийската опера и балет, в присъствието на Кабаиванска.

Ангел Антонов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – документално и емоционално за Райна Кабаиванска, за най-вълнуващите срещи с оперната прима, за нейния феномен и наследниците в музиката, и защо е важно, че „Весталка на операта“ е книга, написана от певец за певец.

Г-н Антонов, как се появи идеята за книга на Райна Кабаиванска?

- Преди 20 години, заедно с мои съученици, направих първия в света интернет сайт за Райна Кабаиванска. Още тогава се интересувах от нея, от нейното творчество, а сайтът се появи за нейната 70-годишнина. Имаше много голям успех. Тя също много го хареса. В един момент спряхме да го поддържаме, защото от Нов български университет направиха официален сайт.

Оттогава се интересувам от нейните постижения. В този смисъл, книгата беше нещо естествено. Събирал съм всякакви материали – интервюта, записи, документални филми... Една нейна почитателка от Аляска – проф. Грита Браун, ми изпрати близо сто записа на различни носители. Тогава нямах намерение да пиша книга. Писал съм различни статии на различни музикални теми. Но моят колега и голям приятел Венцеслав Анастасов, от години ме убеждава, че трябва да напиша книга. И накрая успя да ме убеди.

Всеки път подхождах със страх към тази мисъл. Защото статията е едно, но да напишеш книга, е съвсем друга отговорност. В един момент, просто седнах да пиша, за да видя дали ще се получи... Така се роди тази книга. Тя е центрирана върху ролите на Кабаиванска. При това, не само известните, но и по-малко известните. Опитах се да опиша цялото й творчество. 

Нещата са представени не само документално, но и емоционално...

- Да, книгата не е чисто биографична. Има много мои лични анализи, има и елементи на есе. Непрекъснато съм цитирал мнения на нейни колеги, на нея самата, включително и неща, които ми е споделяла или разказвала лично. Всеки анализ, който съм направил, е подплатен с конкретен пример. И всеки може да прецени дали съвпада с неговото мнение. В този смисъл, книгата няма претенция да бъде абсолютна истина. Това е гледна точка. 

Райна Кабаиванска даде ли своята благословия за тази книга?

- Тя беше много изненадана, защото книгата пристигна при нея готова. Идеята беше да й изпратим едно сигнално копие – само за нея. 

Тя знаеше, че ще получи книгата. След това акад. Карталов я покани на официалното представяне – на 30 септември. И тя се съгласи да присъства. Така че за мен предстоят вълнуващи срещи... Все още не съм говорил с нея лично за това, но ми предадоха, че е била много приятно развълнувана. 

А коя е най-вълнуваща Ви среща с нея отпреди?

- Аз имам незабравим спомен, който е от Тулуза през 2008 година, където тя пя в „Дама Пика“, в ролята на старата графиня. В младостта си тя е пяла другата роля – на Лиза. Беше невероятно актьорско превъплъщение. Там се видяхме няколко пъти. Тя ме покани след спектакъла. Там беше и Грита Браун от Аляска, която тогава беше почти на 90-годишна възраст. Беше сменила четири полета, само за да присъства на тези спектакли...

И в България сме се виждали много пъти. Има неща, които тя ми е разказвала... Например, разказвала ми е, когато е била в Миланската скала като публика и е гледала Мария Калас. Понеже не е имало билети, тя се качила горе, при осветителите, за да гледа оттам и да слуша. 

Разказвала ми е за спектакъл с Рената Тебалди. Това е много интересен случай. Когато Тоска трябва да види на масата ножа, с който ще убие Скарпия. Тебалди не намерила нож, паникьосала се, грабнала една чиния и го намушкала с чинията. Ей такива куриозни ситуации.

С нея винаги е много интересно, защото тя ги разказва по много интересен начин. Това е уникално, защото за нас това е една епоха, която вече е далечна и безвъзвратно отминала...

Райна Кабаиванска гледала ли е Вас на сцената?

- Все още не. Но ще ме гледа в „Турандот“. 

Някой помогна ли в създаването на портрета на Райна Кабаиванска, който правите с тази книга?

- Не, съвсем сам съм я мислил и съвсем сам съм я писал. И винаги, когато съм правил анализ на нейно изпълнение, съм сравнявал с нейните интервюта, в които тя разказва какви са били нейните цели за ролята, към какво се е стремила тя в тази роля. Винаги съм се уповавал на нейните мнения и на всичко, което тя говори.

Има няколко неща, на които тя много държи, и които споменава в почти всяко интервю. Едното от тях е, че артистът трябва непременно да чете музиката. Тоест, да умее да разчете намеренията на композитора. Големите композитори достатъчно ясно показват какви са техните намерения. Тя постоянно говори за това, че артистът трябва да е верен на автора. Трябва да е много наясно със стила на автора, а не само от себе си да извади нещата. Цялата драматургия е в музиката. Музиката, по начина, по който е структурирана, показва как да направиш сценичния образ. 

Това, което разказвате за Райна Кабаиванска, може би, е част от нещата, които я правят феномен в музиката. Какво друго я прави такава според Вас? 

- Тя има невероятна харизма. Когато влезе някъде, всичко замира... Да дишаш един въздух с нея е необикновено преживяване. Аз съм забелязвал много пъти как просто всички остават без думи, когато тя се появи. Това силно излъчване... Тя е уникална с това, че, може би, е последната истинска примадона от онази епоха, когато все още е имало примадони, от стария модел. 

Днес, неслучайно, певците ги наричат звезди и това е съвсем друго понятие, и то носи съвсем друга характеристика. А примадоната е фигура, пред която всички се прекланят. 

Самият факт, че на тази възраст, тя има тази невероятна енергия, вече е уникално. 

Казвате, че е много важно това, че „Весталка на операта“ е книга, написана от певец за певец. Защо?

- Защото е написана по начин, по който само певец би могъл да напише такава книга. Защото аз познавам целия процес, освен че познавам кухнята. Познавам целия процес на подготовката на една роля и през какви етапи преминава. Има неща, които само певец може да разкаже и само певец може да чуе, да забележи и да обясни. Критиците пишат по друг начин...

А това, което съм се опитал да напиша, е всъщност личния свят на персонажа и личния свят на артиста, и как тези два свята се допират. И как наистина работиш с душата си – и това не е клише, нито празни приказки, защото изкарваш от себе си. Влизаш в чужда кожа, използвайки своята собствена чувствителност. Мисля, че това е основното достойнство на книгата.

Райна Кабаиванска има ли наследници в музиката?

- Тя наследници няма да има. Защото това не може да се наследи. Това е все едно да кажеш, че има наследници на Калас. Всеки нов тенор е новият Павароти – това е много евтин трик да се привлича интерес, което даже вече не привлича интерес, защото се изтърка... 

Незаменими хора има. Те не се повтарят. Раждат се нови, други, които имат своите собствени качества и своето собствено лице, но те са различни. В този смисъл, да се говори за наследници, по принцип, не е правилно. Затова в книгата съм споменал за някои от най-изявените ученици на Кабаиванска. 

Ангел Антонов е роден във Варна, в семейство с артистични традиции. Първоначално се насочва към театралното изкуство и се обучава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в София. През 2011 г. заминава за Неапол и в продължение на четири години развива вокалните си умения при тенора Луиджи Джордано Орсини (театър „Сан Карло“). Участвал е в майсторски класове на Ренато Брузон, Долора Заджик, Красимира Стоянова, Александрина Милчева, Франко Силвестри. Бил е солист на Софийската филхармония, Българското национално радио, Русенската държавна опера. От 2017 г. е солист на Софийската опера. Репертоарът му включва централни тенорови партии от опери на Моцарт, Бизе, Верди, Вагнер, Пучини, Чайковски. Усъвършенства певческата си техника с баритона Венцеслав Анастасов. Предстоят ми два дебюта в Софийската опера – като Арлекин в „Палячи“ и Логе от „Рейнско злато“.