Списание ЛИК има сериозната редакционна задача да намери ценностен критерий за връщане назад през времето, за да се разпознават стойностите - и като изкуство, и като човешко поведение, каза директорът на дирекция ЛИК в Българската телеграфна агенция (БТА) доц. Георги Лозанов по време на представянето на изданието в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол.
Той отбеляза, че благодарение на богатия архив на БТА изданието има двоен информационен код. „В броевете са включени както статии от архивно-информационно ниво, така и съвременни статии. Това помага за преоценка на стойността на съвремието“, посочи доц. Лозанов. Да бъде преоценено миналото със западни стойности, защото българската културна принадлежи към западния културен свят, заяви директорът на дирекция ЛИК в БТА.
Доц. Георги Лозанов каза, че списание ЛИК има три етапа в историята на развитието си. „Първият етап започва преди 1989 г., когато списанието бе един от малкото отворени прозорци в Желязната завеса, през който подаваш глава и виждаш какво става в западната култура“, отбеляза той. В първите броеве са публикувани чуждестранни текстове с превод на български език, които информират читателите за актуални събития от западната култура на ниво процеси, авторитетни фигури и сензационност. Стратегията на скандала е характерна черта на западното изкуство, посочи доц. Лозанов. „Да предизвикаш реакции за разширяване на територии на мислене за реалността. Тази провокативност е единственият устойчив белег на съвременното изкуство, с което се отличава от класическото“, допълни той. Доц. Лозанов е на мнение, че с появата списанието БТА е извършила културен подвиг в ситуация на тоталитаризъм обществото да бъде информирано за културния свят.
С падането на Желязната завеса след 1989-а, функцията на културно спасение на списанието затихна, посочи доц. Лозанов. „През този период в българската култура започнаха сложни процеси на демократизация, комерсиализация и загуба на идеологически фокус. Тогава списание ЛИК се ангажира със създаването на високи стандарти в българската култура в годините на прехода“, обясни доцентът и допълни, че с появата на интернет този модел постепенно губи популярност. Според него хартиените варианти на изданията се превърнаха в „хартиени платноходки в морето от информация, които трудно оцеляват“.
Ако първият етап е политически, вторият – вкусов, то третият етап е свързан с паметта, заяви доц. Лозанов. Третото течение на списание ЛИК поставя фокус върху културната памет за важните събития и фигури на миналото. Директорът на дирекция ЛИК припомни специални броеве на ЛИК през последната година, посветени на Атанас Далчев, Панчо Владигеров, Дечко Узунов, Алеко Константинов, Сирак Скитник, Невена Коканова и Стефан Данаилов. Тези авторитетни фигури са добили своята популярност със значимо място и са се наложили в българската култура по времето на социализма, уточни доц. Лозанов.
Редакционната политика е важна линия при културната оценка, посочи доц. Георги Лозанов. Какво означава да се преоцени културното минало и как протича то, постави въпросите директорът на дирекция ЛИК в БТА. По думите му културното минало на социализма у нас е имало две тенденции – радикално отрицание, характерно за началото на прехода, и „соцносталгия“ в повторно връщане към авторитетните фигури. „И двете тенденции са сбъркани, защото трябва да може да различава стойностното от идеологическото“, смята той.
Доц. Лозанов изрази мнението в следващите броеве на списание ЛИК да се включи и лайфстайл културата. „Иска ми се списанието да посвети специален брой за медиите“, добави той.
По време на срещата Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство "Аполония“, връчи на доц. Георги Лозанов знака на "Аполония“, който се дава на музиканти и артисти, участвали през 40-те години на фестивала. Тя отбеляза, че доц. Лозанов е дългогодишен верен партньор на фондацията.
Списание ЛИК ще има предаване в Българското национално радио, обяви на срещата генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
