site.btaОБНОВЕНА Дарителството е най-надеждният източник за обогатяване колекциите ни, каза директорът на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева

„Дарителството е в основата на създаването на музейните институции. Преди повече от 150 години започва музейното дело в България и то, предимно от археологическите дружества в по-големите градове, където краеведи с отношение към местно културно наследство събират материали от различно естество и ги даряват на едно определено място“, разказа за БТА Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян (МНХЗПИ).

Такъв е случаят и с началото на музейното дело в Троян, където първата музейна сбирка е устроена в сградата на читалището. Тя е точно от такива стари вещи, които са подредени в определена среда и придобиват характер на музейна експозиция, допълни тя.

Авджиева определи музеите и читалищата като сродни културни институции, в основата на чието функциониране стои дарителството. „То е двигателят, живецът на тези институции. Съотнесено към днешна дата, за нас дарителството е най-надеждният източник на постъпване и обогатяване колекциите на нашия музей“, посочи тя.

На много места, включително и в Троян, галериите са част от структурата на музейни институции, посочи Авджиева.

Над 30 творби са дарени на фонд „Изобразително и приложно изкуство“ към троянския Музей на занаятите през последната година. Общо 26 платна на художника Петър Хаджиев са дарени на музея, основно от неговата дъщеря. Художниците Владимир Киров, Петя Димова, Василена Ганковска, Галя Герганова, Александър Телалим, които през годината са се представяли в галерия „Серякова къща“, която е един от музейните обекти, също са дали своя принос за обогатяване на музейните фондове. 

Авджиева подчерта важната роля на уредника на галерията Мариела Шошкова за мотивирането на художници да правят дарения за колекциите на Музея на занаятите. Шошкова наскоро е отличена и от Министерството на културата със специална грамота за приноса ѝ към българската култура.

„Тя е човекът, който изгради галерия „Серякова къща“ до това, което е в момента – един пълноценен културен център със събития на много високо ниво. Най-важното в един такъв обект са хората, защото в него се влага много лична енергия“, посочи тя.

Авджиева разказа, че към галерията има толкова голям интерес от страна на артистични общности в града и страната, че графикът за 2025 година е почти пълен и се гледа в перспектива за 2026 година.

„На нашия музей особено прилягат галерията и фонд „Изобразително изкуство“, защото той няма етнографски профил. Не случайно, в името му имаме като ключови думи „художествени занаяти“ и „приложни изкуства“. Музеят на занаятите е специализиран музей, в който са представени занаятите, но акцентът е не върху тяхната утилитарна роля, а върху естетическото им представяне“, каза тя.

Винаги събирането на колекции и окомплектоването на музейните фондове в миналото е било с цел постигане на висока естетическа стойност. Това е и причината фондът ни за изобразително изкуство да е много добре окомплектован с произведения на големи местни и национални художници, посочи Авджиева.

Тогава Музеят е имал възможността да ги набави, докато днес, за съжаление, тя липсва. От тази гледна точка тези дарения са ни изключително полезни, защото се появи една празнота от един период, особено в кризисните години, в които в музеят не са постъпвали материали, допълни тя. 

„От много десетилетия не съществува перо, с което да се правят откупки за музеите, те опитват да използват средства по проекти, което много трудно се случва, но предимно призовават за дарения, за да могат да попълват и окомплектоват своите колекции според профила на музея“, каза директорът.

Авджиева разказа, че ежегодно, част от работите от пленера „Вода, земя, огън“ в село Дълбок дол, постъпват във фонд „Керамика“. Във фонд "Изобразително и приложно изкуство" се пазят и дарените от художника - приложник Енчо Ганковски пет керамични пана.

През последните 12 месеца с нови придобивки могат да се похвалят и фондовете „Градска къща“, „Художествено металообработване“ и „Тъкани и облекла“. 

В Музея на занаятите постъпват и археологически находки придобити в резултат на проучване на археологическите обекти „Римски кастел Состра“ и „Късноантична и средновековна крепост „Калето“ – с. Дебнево.