site.btaРаботим за създаването на музей на група „Ръб“, каза художникът Емил Миразчиев

Група „Ръб“ е феномен в България. Тя е най-дълго съществувалата художествена група у нас, с много богата продукция. Не напразно сме заявили в стратегията за развитие на Пловдив да има музей на група „Ръб“. Затова не продаваме нищо от оригиналите, а някои творби, изгубени във времето, сме възстановили. Това сподели в интервю за БТА художникът и член на формацията Емил Миразчиев, който гостува във Варна, за да представи мащабна изложба на групата в рамките на третия форум „Изкуството като противодействие“, който организира Варненската градска художествена галерия. 

Група „Ръб” е създадена в Пловдив през 1989 г. от художниците Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Това беше затворена група с определени хора от самото начало и не са влизали други, каза Миразчиев като уточни, че са обявили за почетни членове Максим Бояджиев и Димчо Павлов. „Преди промените имаше младежки изложби, на които се събирахме. Постепенно се „напипахме“ хора със сходна чувствителност, естетика и философия към изкуството, еднакъв визуален поглед и взехме да се събираме. После това прерасна в общност, в която много се харесвахме. През 1989 г. вече се събирахме и обсъждахме в каква посока ще работим, направихме манифест на групата, в който решихме как да се определяме“, разказа той. Първата им изложба е „Символи и знаци” през 1990 г. и Миразчиев смята, че с нея са заявили политическата си позиция. След това не са имали толкова плакатни изяви, но отново са били критични и са повдигали дискусии. 

„Имахме много крайни изказвания, някои от които журналистите не пускаха в статиите си. В устава имахме точка „да се спасим от лайняната река“. Но нека не се лъжем, това не беше възможно да се случи преди 1989 г., защото имаше журита и по-нетрадиционните художници бяха неглижирани. Потокът беше канализиран, всичко се следеше от Партията, Комсомола, а Съюзът на българските художници (СБХ) беше казионна структура, която контролираше процесите и затова всички различни неща ставаха извън столицата по пленери и симпозиуми. Ние се борехме за децентрализация в изкуството с подписки, за премахване на монопола на организацията „Хемус“, която единствено можеше да изпраща произведения в чужбина, срещу цялата структура в сферата на изкуството. Показали сме нашето виждане за тези процеси и това го има в манифести и писма“, сподели художникът. По думите му дейността им е добре описана в книгата за група „Ръб“, която ще бъде представена във Варна в края на форума „Изкуството като противодействие“ на 10 октомври. Това е сериозно изследване на Живка Валявичарска, която е изкуствовед, преподавател в Института „Прат“ в Ню Йорк, добави той. 

В изложбата във Варна могат да се видят знакови произведения на група „Ръб“ през годините. Сред тях е екоакцията „Черен хепънинг“, която е протест срещу комбината за цветни метали до Пловдив. „Опаковахме в черни найлони дърветата в нощта преди Цветница в градинката на Джумаята. На празника пред една от църквите в Стария град опънахме около 40 метра хартия и оставихме материали, за да могат всички да рисуват“, спомня си Миразчиев. Част от тази хартия е изложена във Варненската галерия. Според него това е своеобразен референдум за нагласите на хората по това време, един невероятен документ, в който виждаме различните пластове на обществото, а и самите творци как рефлектират на процесите. 

Голяма част от проекта „Опус Пробект” от 1993 г. също е изложен във Варна, макар и не в оригиналния си вид. Той е бил в галерията на пловдивските художници, където навсякъде са били пръснати ябълки, изложени заедно с големи легла с червени копринени покривки. Плодове са висели и от тавана. В инсталацията е имало и гипсови ябълки. Във Варна могат да се видят картини в еднакъв формат на всички участници, които не са подписани. 

Друга известна акция на група „Ръб“ е „Явната закуска“ от 1992 г. Тя е направена на кея в Балчик на фестивала „Процес - Пространство“. По това време по магазините у нас няма почти нищо и хората се редят на опашки за хляб и мляко. „Това е един контрапункт в критика на мизерията. Пир по време на чума. Бяхме отрупали една маса с всякакви лакомства и напитки и си хапвахме, дори бяхме излъгали, че ще има рекорд на Гинес с най-дългата подводна рисунка“, спомня си Миразчиев.

Последната работа на групата е инсталацията „Ръб в гръб“, с която участват в известните фотографски срещи в Стария Пловдив. След това формацията се разпада, тъй като Кольо Карамфилов и Димитър Митовски заминават да работят в София, Албена Михайлова в Швейцария, Игор Будников в Канада, Павел Алберт в Испания. 

„Всичко, което правехме, беше много искрено и в изложбата си личи тази енергия, заряд и честност. Ние го имаме записано и в устава си, че се обичаме, искаме да се оженим, да си купим яхта и да черпим целия свят. Правехме групови прояви и на повечето откривания имаше богати почерпки. Имаше обръщане към хората, а не затвореност в строг егоцентризъм. Сега това се изчерпа и не могат да се направят такива неща, защото обществото е различно, а артистите са строго индивидуални, самодостатъчни и се изолират. Няма го този приятелски дух и отвореност, това отношение към света и няма такива групи като „Ръб“, каза Емил Миразчиев. 

Въпреки своите особености, пловдивските художници от групата не са имали проблеми да излагат в галериите, а на изложбите им се струпвал целият град. Били са харесвани, канени на много места и по думите му са вдъхвали респект. Тази енергия се усещаше дори и от властимащите. Бяхме независими и имахме свобода да се изразяваме, добави той. 

Групата няма дейност през последните години, но Емил Миразчиев се е заел с идеята за създаването на неин музей в Пловдив и с работа за по-голямата й популярност в страната. Книгата наскоро бе представена в Добрич, а музеят на група „Ръб“ е включен в плана за развитие на Пловдив, посочи художникът.