site.btaЖивопис и фотография се представени в две експозиции – „Намибия/природата" и „Намибия/хората"

Живопис на Десислава Минчева и фотография на Сандро Арабян се представени в две експозиции. „Намибия/природата" ще продължи от 9 до 28 септември в галерията на ул. „Шипка“ 6, и „Намибия/хората" – от 11 до 24 септември в галерия „Арте“, съобщават организаторите.

„Ако изобщо има случайности в нашия живот, то ние отидохме в Намибия именно така – случайно. После, в рамките на два месеца заминахме и втори път. Пътувахме заедно със сина ми. Ще пиша в първо лице, единствено число, защото е възможно усещанията ни с него да се разминават, въпреки, че по-скоро мисля обратното. Още в началото знаех вътрешно, че трябва да запазя в картини (не само в снимки) това усещане за величието на природата и се надявам  с поредица от изложби проектът ни да стане по-всеобхватен и по-смислен. Изложбата през февруари в галерия „Пролет" беше самостоятелна, но сега двамата със Сандро предприемаме едно малко рисково начинание, съчетавайки живопис и фотография. Даже разделяме на две експозициите“, разказва Десислава Минчева.                                     

„Това, което видях, изпитах и преживях там беше неочаквано, въпреки предварителната ми информация. То беше напълно ново за мен и всъщност – любов от пръв поглед. Силна, въздействаща красота и странност, които те карат да преосмислиш всички предишни представи и клишета. Не е възможно да се опише с думи онова очакване да се разсъмне в пустинята Намиб, за да се сблъскаш с абсолютната, нереална красота на розовите пясъци – перфектни в природната си геометрия, с резките светлини и тъмно сини сенки. Трудно е да изразиш смайването си и пълнотата на усещането пред безкрая, тамошната широта и съвършенството на земните форми и желанието да задържиш мига, преди светлината да промени пейзажа,  буквално за минути... Катеренето и издигането до върха на 300-метрови, огромни дюни, тъмночервените до абсурдност пясъци до океана, архаичните каньони и необитаеми планини, племената, до които се докосваш истински – екзотични за нас и напълно автентични все още, стадата тюлени и езерата, порозовели от колонии фламинго, нощното небе с ярък Млечен път и звезди в непознати конфигурации, надвиснали над теб сякаш на пластове, неизброими... дивите животни, разхождащи се из места , съществуващи от момента на сътворението си и останали непокътнати досега... Всичко това е нещо, което ни кара, даже изисква да поставим себе си на полагаемото ни се място - мънички прашинки, обитаващи за кратко големия свят. Бихме могли и трябва да му засвидетелстваме поне нашата възхита и любов“, разказва Десислава Минчева.

„Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила. Но трябва да вдишате въздуха там, да изпиете едно страхотно кафе и да изядете парче топъл щрудел в последната бензиностанция преди пустинята, да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава....  А аз ще продължа да се боря с нея и най-вече със себе си“, допълва авторката.

По думите й фотографиите на Сандро Арабян са забележителни. „Наложи се да се избират кадри от общо над 12 000... Искрено съжалявам, че огромно количество от тях няма да могат да бъдат показани, поне сега. Те съдържат всичко онова, което прави светът ни, а и животът ни, да изглеждат съвършени. Не просто красиви, а наистина съвършени. Понякога нереални отрязъци от природата, силни и първични, друг път – игра на плавни и хармонични светлини и сенки, пясъчни гънки в музикален ритъм и абстрактната фактура на пустинята, само моменти или пък вечност...  И хората! Честни, искрени кадри, без промяна на истинността, без разкрасяване и преднамереност, фотографии – документи. Просто възможният рай“, коментира Десислава Минчева.

/ДД