Учени от университета на Лунд, Швеция, са разработили временен пейсмейкър за инжектиране, който може да помогне за коригиране на сърдечна аритмия при спешни случаи. Той е под формата на гел от наночастици и може да регулира електрическите сигнали на сърцето до пет дни, след което се разтваря безвредно в организма, пише сайтът Ню Атлас, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър къмюникейшънс".
Електрическите импулси поддържат сърцето в постоянен ритъм, но понякога то може да "излезе от строя" и да бие твърде бързо, твърде бавно или неравномерно. Състоянието се нарича аритмия и ако не се лекува - особено в спешни случаи, може да причини редица усложнения и потенциално да бъде фатално. Дефибрилаторите и имплантираните по хирургичен път пейсмейкъри могат да нормализират ритъма, но те не винаги са на разположение.
Шведските учени са разработили по-лесно преносима алтернатива, която в крайна сметка може да намери място в аптечките за първа помощ. По същество това е спринцовка с ултратънка игла - по-тънка от човешки косъм, която инжектира разтвор, съдържащ наночастици. Когато те влязат в контакт с тъканта, се образува електропроводим полимерен хидрогел.
Идеята е, че когато е необходимо, той може да се инжектира в гръдния кош на пациент с аритмия, където образува своеобразен електрод около сърцето. Мястото на убождане при инжектирането действа като точка за контакт за външно устройство, например мобилен телефон, обяснява екипът. Това позволява да се правят ЕКГ измервания, както и да се стимулира сърцето с електричество с ниска мощност, за да се регулира неговият ритъм.
Учените отбелязват, че гелът от наночастици би трябвало да може да коригира аритмията за период до пет дни. По този начин ще се осигури достатъчно време на пациента да стигне до болница за по-трайно лечение. Гелът след това се отделя по естествен път от организма, така че не е необходимо да бъде отстраняван по хирургичен.
Инжектируемият пейсмейкър е тестван върху рибки Данио и ембриони на пилета и е установено, че работи, както е предвидено. Гелът е с консистенция, която му позволява да прилепне към сърцето, без да оказва отрицателно въздействие върху биенето му. Важно е да се отбележи, че екипът не е забелязал токсичност или поведенчески промени от тестовите субекти, докато гелът е бил на мястото си, нито след като се е разтворил.
Следващата стъпка е той да бъде тестван върху по-големи животни като прасета, които са по-близък модел до хората. В крайна сметка екипът планира да разработи мобилно приложение, което да управлява пейсмейкъра.
/АКМ/
news.modal.text
